Всичко наопаки

Ето на, всичко започна толкова хубаво, разбирах всички думи, а сега той пак се отнесе. Но аз все пак схванах общия смисъл и доста се учудих, че татенцето се оказа човек с правилни педагогически разбирания. А не му личи… Най-вероятно това са идеи на бабата, нали е ръководила училища. Виж ти, такъв стабилен бизнесмен — а изцяло под чехъла на майка си. Да си умреш от смях! Сигурно затова Лариса толкова не обича свекърва си. Не съм кой знае какъв човековед, но дори аз го забелязвам.

— Стори ми се, че Лариса Анатолиевна не е много доволна от това — споделих предпазливо наблюденията си.

— Естествено — позасмя се Володя. — „Не много“ е меко казано. Та тя прекрасно знае колко пари има мъжът й и иска да живее като всички богати дами. Голяма къща с басейн, безброй слуги и така нататък. А тя има градски апартамент и само една домашна прислужница. Пфу!

Той смешно сбърчи нос и се изкиска.

— Лариса вечно мърмори на брат ми за това — продължи той, — а мама го защитава, тя напълно споделя неговата позиция.

— Сигурно затова Лариса Анатолиевна не обича майка ви?

— Не може да я понася — весело се съгласи той. — И Мишка прекрасно го знае. И се лута между майка си и жена си. Но все пак постъпи както искаше мама, а не както искаше Лариса. Знаеш ли кое е смешното? Повечето наши проблеми идват от съветското ни минало! Схващаш ли?

— Не. Какво общо има тук съветското ни минало? И изобщо, кога е било това? Преди сто години.

— И дори повече — кимна Володя. — Още Булгаков през трийсетте години е писал, че нас ни е повредил жилищният проблем. В нито една прилична страна не съществува проблемът за избор между родителите и съпрузите. Тоест този проблем може да се появява в единични случаи, а у нас е бил масов. И си остана такъв. На Запад човек завършва училище, заминава да учи надалече или да работи — и толкоз, той никога повече не живее с родителите си, живее сам или споделя жилище с приятели, после създава собствено семейство и когато си избира съпруг или съпруга, никога не мисли как неговият избраник или избраница ще се разбира с родителите му, ползвайки обща кухня. Те просто никога няма да се озоват в една кухня като равноправни домакини. Или неравноправни. Ще си ходят на гости, но никога няма да живеят заедно. А при нас какво ставаше? За да се отдели от родителите си, човек трябваше да има огромни връзки и възможности, младото семейство биваше принудено да живее с някои от родителите и крайно рядко се случваше зетят и тъщата или снахата и свекървата да бъдат истински приятели. Само по изключение. Най-често се започваха търкания, взаимно недоволство — и ето ти я необходимостта да избираш. Мъжът трябва постоянно да мисли на чия страна да застане, кого да защитава — съпругата си или майка си. И жените постоянно избираха между майка си и съпруга си. И от всички страни ги притискаха: „Или аз — или той! Или аз — или тя!“ Така нареченият съветски живот вече отдавна го няма, а проблемът остана. И моят брат страда тотално от този проблем. На никого и през ум не минава, че тази ситуация е абсурдна, никой не се опитва да се бори с нея. Всички са свикнали с наличието на този проблем, смятат го за напълно естествен и се примиряват. В него обаче няма нищо естествено, той е в разрез с природата, ненормален е.