Всичко наопаки

— Не, аз винаги съм знаел, че си падаш по пухкави мацета, но до такава степен! Ами че тя тежи тон и половина! Поне има ли осемнайсет?

— Слушай, защо не млъкнеш, а? — предложих миролюбиво. — Стига си ме разпитвал.

В онзи момент не намерих по-свестен отговор. Но се оказа, че Стас е напълно доволен от него.

— И къде си сега? Участваш ли в боеве някъде?

— Не — посочих с жест крака си, — още се лекувам.

— А, ами добре — интересът му към мен моментално се изпари.

Естествено, какво ми е интересното, щом не може да залага на мен. След като чу, че никъде не участвам, Стас някак бързо приключи разговора и се сбогува, а после, макар че се върнахме заедно в ресторанта, седна на маса по-далечко от нас с Дана. В момента, когато ми донесоха сметката, улових погледа му и със злорадство подадох на сервитьорката кредитната си карта. Да види. Да знае, че всичко ми е наред. Раничко са ме погребали.

Вероятно това, което бях почувствал, се бе изписало на лицето ми, защото Дана попита:

— Той разстрои ли ви?

— Кой? — навъсих се аз.

— Вашият познат, с когото излязохте. Нещо неприятно ли ви каза?

И аз реших да не лъжа. Нека момичето знае, че не само то изпитва тягостни чувства.

— Да, той много ме обиди. Първо, смяташе, че отдавна съм умрял, а не е много приятно да чуеш такова нещо. Второ, показа ми, че не съм му интересен, защото не може да прави пари чрез мен. И това не е много приятно. Е, ще тръгваме ли? Време е, защото инак ще нарушим графика ти и баща ти ще ми се кара.

Дана послушно стана и аз й помогнах да си облече якето. Не, ей богу, не съм имал предвид нищо такова, просто родителите ми все пак бяха насадили у мен някакви трохи от прилични обноски. Какво по-естествено от това, да помогнеш на дама при обличането на връхна дреха? Направих го, без да мисля, абсолютно автоматично. Но на Дана очевидно никога не й се беше случвало и тя се смути. Стоях, хванал в ръце якето й, а тя стоеше пред мен и не знаеше какво да прави. Стас пък, който седеше няколко маси по-нататък, ни наблюдаваше със злорада усмивка. Съвършено идиотска ситуация.

— Обърни се с гръб към мен — прошепнах, едва отлепяйки устни, — ще ти помогна да си облечеш якето. Така трябва. Намираме се в прилично общество. Дамата не бива да се облича сама, когато с нея има мъж.

Криво-ляво се справихме с якето, макар че Дана не успя от първия опит да пъхне ръцете си в ръкавите. Още щом излязохме от сградата, тя пак се затресе: сега имаше повече хора и й предстоеше да измине около триста метра до паркинга далеч не по пусти алеи, както беше рано сутринта. Нямах нито време, нито възможност да се препирам с нея, защото разбирах, че Стас със сигурност гледа през прозореца, преценявайки моя избор и дали дамата ми има осемнайсет, или все пак не, и колко тежи в края на краищата. Дана пък стоеше като залепена за вратата и не искаше да направи дори една крачка. С дясната ръка стиснах бастуна си по-здраво, за устойчивост, а с лявата хванах момичето, като притиснах отново лакътя му до себе си, буквално го смъкнах по стълбите.