Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
С една дума, развилнях се. Може и да не съм бил прав, и в главите на Льошка и Фьодор да не е имало никакви гадни мисли за мен и Дана, а аз да съм ги обидил незаслужено. Впрочем, защо да съм ги обидил? Нали нищо не си измислих, казвах самата истина. Льошка беше момче-джуниър, никъде не работеше и красиво пръскаше родителските пари, а Фьодор мамеше на карти професионално. Просто преди половин година, ама каква ти половин година — само преди месец това ми се струваше нормално и бях готов да общувам с тях. А днес, след като забелязах как гледат Дана и си спомних мръсните шегички на Стас, не можах да надвия отвращението си. Сигурно съм зле възпитан и не умея да крия емоциите си и да правя любезна физиономия. С една дума, като дипломат никой не би ме търпял.
Колко приятно беше обаче да гледам как се източват муцуните им!
— Е, де, ама ти… — само това успя да изрече Льошка. — Да не си откачил след катастрофата?
— Аха — потвърдих радостно. — Ето, и Богдана ще потвърди. Хайде, кажи, Дана, приличам ли ти на откачалка?
— Ама какво говорите? — От изумление тя май забрави да се срамува. — Абсолютно нормален сте.
— Ето, видяхте ли — усмихнах се победоносно. — Имате ли други въпроси?
Въпроси нямаше. Момчетата побързаха да се отдалечат, като за довиждане ме посъветваха да си лекувам мозъка, а аз, както си пиех еспресото, броях зайците, които бях успял да убия с един изстрел. Първо, бях накарал Дана да вземе участие в разговор с непознати мъже. Макар и с няколко думи, но все пак. Второ, избегнах въпроси каква е Дана и защо съм се заплел с малолетна. Трето, избегнах необходимостта да лъжа. Четвърто, изплъзнах се от риска да бъда разобличен и така да нанеса на Дана травма, която после щеше да бъде практически невъзможно да излекувам. И пето, май завинаги убих желанието на част от моите познати да ме заприказват тук, в клуба, и да ме принуждават отново да убивам първите четири заека. Така че този изстрел беше невероятно успешен и ми донесе чувството, както казваха във времената на моето детство, на дълбоко удовлетворение.
От анализирането на резултатите от лова ме откъсна плахият глас на Дана:
— Ваши приятели ли бяха?
— Какво говориш! Нима бих разговарял така с приятели?
— Значи са ви врагове?
— Е, какви врагове мога да имам аз, Дана?
— Какви са ви тогава?
Наистина, какви са ми — тези Льошка и Фьодор? За какво са ми? Защо така стръвно искам да се върна там, където е пълно с такива льошки и полукриминални фьодоровци?
— Ами никакви. Просто познати.
— Нещо лошо ли са ви направили?
Ами да, трябва някак да обясня на Дана грубиянщината си. Но как да я обясня, защо се изтървах така? Какви думи да намеря?
— Разбираш ли, Дана, има хора, които смятат, че парите трябва да се печелят, а има и такива, които смятат, че човек просто трябва да има пари. Без значение откъде се вземат — важното е да ги имаш и да можеш да ги харчиш. И тези, вторите хора, никак не обичат първите, презират ги, смятат ги за глупаци и слабаци. Те изобщо презират всички, които работят, и уважават само онези, които харчат. А първите хора съответно не обичат вторите. Такова едно неразрешимо противоречие. Аз работя, те — не, затова не ме обичат, а аз не обичам тях.
— Щом не ви обичат, защо се спряха да си говорите?
Ето на, моля, на ти сега едни обяснения. Та нали аз и по-рано печелех пари със собствените си пот и кръв, боевете никога не са безкръвни, но винаги съм имал бол неработещи приятели. Ако кажа, че не са ме обичали твърде, ще излъжа. Просто има различни работи и клубните компании много отчетливо поставят граници помежду им. Борсов посредник е едно, а домашен треньор — съвсем друго. Но няма да обяснявам това на Дана.
— Просто така — свих рамене, — да кажат „здрасти“.
Минаха няколко дни и когато за пореден път заведох Дана при чичо й, Владимир ме помоли да вляза. Жена му Муза я нямаше и той ме заведе в кухнята и ми предложи чай.
— Направи описание на „Покритата каруца на тясната пътека“ на Колинз, леля ти Муза ти остави албума — каза той на Дана.
Момичето кимна и се скри в стаята.
— Не разбрах — какво трябва да направи? — попитах аз.
— Да опише една картина. Дана иска да стане изкуствовед и Муза малко по малко я приобщава към професията.