Всичко наопаки

— Ако губи тегло твърде бързо, това е опасно за здравето. Например може да падне бъбрек, сърцето да пострада от натоварванията и изобщо, да се заредят разни неприятности. По принцип аз лесно бих могъл да направя минус шест килограма, но ако здравето на Дана пострада, ще ме уволнят. Изобщо, засега не смея да рискувам. Ще видим как ще върви по-нататък. За да се изгарят мазнините, трябва да се извършват определен обем натоварвания, а Дана няма никакъв тренинг, страх ме е да я натоварвам, ние навлизаме в режима постепенно, бавно. Например двайсет минути тя ходи, после десет минути почива, после пак ходи. И на велоергометъра е така, на почивки. Изобщо, ако се занимаваме два часа, това не значи, че през целите два часа тя работи като товарен кон. През половината от времето почива, за да се нормализират пулсът и кръвното й налягане, иначе е рисковано.

— Не, не — размаха ръце той, — в никакъв случай не бива да рискувате, здравето е по-ценно. Кажи ми колко време по твои сметки ще трябва да се занимаваш с нея? Година? Две?

— Не знам, зависи. Зависи от това, какво иска да постигне тя. Лично аз смятам, че й е напълно достатъчно да свали около двайсет и пет килограма, за това ще ни стигне и година. Но тя си е втълпила, че иска да бъде като Юля! А това може изобщо никога да не стане. Двете имат различна структура, различни типове са. Юля е висока, с тънки кости, тесни бедра, сигурно тежи около петдесет килограма. За да стане като нея, Дана трябва да свали четирийсет и пет килограма, тоест фактически двойно да намали теглото си. Това е много трудно. А на нейната възраст — дори опасно, ако се мъчи да го направи в съкратени срокове.

— Разбрах — кимна Владимир. — Знаеш ли, исках да ти благодаря за разговора ти с Дана.

— Кой разговор? — учудих се аз.

— Когато сте гледали как онова момиче язди. Не се учудвай толкова — усмихна се лъчезарно той, — Дана всичко ми разказва, така че винаги съм в течение. Напълно си прав, трябва да се тушира стремежът й да бъде като еди-кой си, в случая като Юля или някоя друга стройна красавица. Да бъдеш като някого, означава да пожертваш своята индивидуалност, неповторимост. Това е глупаво и неправилно, това е пълно неуважение към себе си, пренебрежение към собствената личност, а ние с теб сме се разбрали, че на Дана — напротив — трябва да се внушава чувство на любов и уважение към самата нея, такава, каквато е. Защото тя всъщност е чудесна. Нали?

— Ами да — съгласих се неуверено аз.

Володя пак се отнесе из дебрите на засуканите научни приказки и аз не разбирах напълно какво иска и за какво говори. Явно израз на тъпа скука се е изписал на лицето, защото той изведнъж се запъна и ме погледна внимателно.

— Не разбираш ли за какво говоря?

— Честно казано, не — признах аз.

— Но ти правиш всичко точно както го казвам аз. Действаш правилно, умно. Бях сигурен, че всичко разбираш.

— А, не — разсмях се аз, — сигурно се получава чисто интуитивно. Ами… просто така го чувствам.