Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
— Но как трябва да се борим с него? — попитах любопитно. — Ти имаш ли рецепта?
В този момент си спомних как моето майче прие една моя приятелка. Хем аз съвсем сериозно се канех да се оженя за това момиче. О, животът щеше да ми се види черен!
— Безполезно е да се борим с него. За да не се проявява проблемът, родителите и децата трябва да имат друг манталитет, не като сегашния. Родителите трябва да престанат да се вкопчват в децата си и да се страхуват да ги отделят от себе си, а за да е така, те трябва да престанат да гледат на децата като на своя собственост.
Така си е. Мама и до днес иска да се върна, макар че аз вече осем години живея в Москва. Така и не се примири с мисълта, че вече няма да съм хванат за полата й.
— Цялата трагедия започва от мисълта: „Я да си родя детенце“. Усещаш ли нюанса? Да СИ, на СЕБЕ СИ. Е, тогава щом е на себе си, значи то е мое и никой да не е посмял да ми го отнема. По-нататък — както вече казахме.
— Добре, ами децата? Ти каза, че и децата трябва да имат друг манталитет.
Тази страна на нещата ме интересуваше много повече.
— Децата пък трябва да разберат, че не са длъжни да угаждат на родителите си и да оправдават техните очаквания. Човек не може и не бива да руши собствения си живот в угода на родителите си. Съпругът е твоето бъдеще, защото в семейството се появяват деца, а децата са движение напред. Когато избираме между родители и съпрузи, трябва да избираме бъдещето. Ами че това е елементарно! Но кой знае защо малко хора го разбират.
Това звучеше прекрасно, но как да се приложи на практика? Все пак човек не бива да си има работа с учени — ще те залеят с умни приказки, та в чудо ще се видиш, а полза — никаква.
Доядох омлета с картофи, внимателно обрах остатъците от жълтъка със залък и отново си налях чай. Володя продължаваше да сърба своето абсолютно студено нещо. Не разбирам, как може да го пие? Студен сладък чай. Бр-р!
— Паша, а ти какво ще правиш после?
Въпросът ме свари неподготвен и изобщо аз някак не го разбрах напълно. Кога после? След като си допия чая ли?
— Имам предвид, когато приключиш работата си с Дануска — какво ще правиш? Няма да се върнеш в професионалния спорт, предполагам?
— Защо пък? — възмутих се аз. — Откъде ти хрумна? Ще се върна, и още как. Само да се възстановя напълно и ще се върна. Кракът вече почти не ме боли, буквално още месец и ще започна да тренирам по малко, да си възвръщам формата.
Володя ме погледна учудено и малко тъжно.
— Паша, не се надявай. След такива травми хората не се връщат в професионалния спорт. Ако лекарите са ти обещали друго, излъгали са те. Разбирам, че ти е неприятно да чуеш това, но ще трябва да го признаеш. Ще трябва да се занимаваш с нещо, да си вадиш хляба. С какво? Мислил ли си за това?
Хайде де, лекарите ме били излъгали! Какво ли разбира той. Да не е медик случайно? Социолог жалък. Но няма да влизам в спор по този повод, я. По-добре да се престоря, че това не ме вълнува много. И изобщо, всичко ми е наред.
— А — безгрижно махнах с ръка, — все някак ще се оправя. Ще тренирам групи в школи за охранители или нещо подобно.
Надявах се да ме остави на мира, но не, впи се в мен като пиявица.
— Или ще подготвяш бойци за закритите клубове, какъвто си бил и ти?
В гласа му долових известно недоверие. Какво, да не е решил да ми дава акъл? Да дава акъл на братчето си, педагог такъв. То е лесно да разсъждаваш в кухнята си, да се правиш на всезнайко, а на практика какво се получава? Брат му има проблеми, племенницата му има проблеми и нещо не забелязвам тоя умник и всезнайко някак да ги решава.
— Защо пък не — погледнах го предизвикателно. — Какво лошо има в това? Добре, Володя, благодаря за вечерята, ще тръгвам.
Решително се надигнах, но той ме спря с жест:
— Почакай, Паша. Не се обиждай, не ми се сърди. Вярно, бъркам се в чужди работи, но… Ето какво исках да ти кажа. Момчетата, с които си се сдърпал в клуба…