Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Къде ще се бием? — попита тя.
— Как къде, тук — възкликна Синон с ленив жест. — Пред очите на всички ни. Все пак постарайте се да не тъпчете храната.
С демонстративна лекота мравкородният извади чифт къси мечове изпод масата. Ухили се на Тиниса, после хвърли поглед към другарите си. На масата имаше още трима мравкоиди от Тарк и погледът му се спря именно на тях. И тогава Тиниса разбра какви са скритите му козове — умът му щеше да е едно с техните по време на дуела. И да пропуснеше нещо, те щяха да го видят вместо него. С други думи, елементът на изненадата отпадаше от уравнението.
— С един меч няма да се справиш, а? — Изпита гордост от спокойния хумор в гласа си, макар вътрешно да я обземаха сериозни съмнения относно избора, който беше направила току-що. Грабна ножа за хранене до най-близката чиния и го претегли в лявата си ръка. — Е, това ще поизравни в някаква степен залозите.
Публиката я възнагради със спорадичен смях. Тиниса направи три стъпки назад и зае стойка — рапирата протегната напред, тъпият нож изтеглен високо назад, все едно се кани именно с него да нанесе смъртоносния удар.
Бойната им арена представляваше тясна ивица — три крачки на ширина и двайсетина по дължина — и Тиниса се надяваше, че по-дългото оръжие ще й даде предимство. Но противникът й не изглеждаше притеснен. Стоеше в края на „арената“, спокоен и видимо готов за бой.
— До първа кръв — предупреди ги Синон. — Досега денят беше мирен и не искам да ми го разваляте с трупове. Е, ако първата кръв се окаже и последна, какво пък? Нищо не може да се направи. — Полуродният млясна с устни. Явно беше от хората, които не отказват развлечения по време на вечеря. — Хайде, започвайте. Не ни дръжте в напрежение.
Тиниса нападна първа и едва не прониза противника си — две бързи стъпки, напад и острието на рапирата почти го достигна. Но агентите му в публиката го предупредиха навреме… той отскочи и нападна на свой ред.
Нападаше отляво и отдясно, без почивка и без стратегия, просто порой от удари. Лицето му зад танцуващите мечове си остана безизразно и не й помагаше с нищо. Изтласкваше я бързо и скоро инстинктът й подсказа, че стената е само на педя зад петата на опорния й крак. Когато мъжът я нападна отново, тя отскочи назад, опря стъпало в стената и се оттласна. Мечът в лявата му ръка профуча край нея, толкова близо, че закачи туниката й, а нейната рапира разсече въздуха над главата му. Тиниса последва пътя на оръжието си, преметна се отчасти над, отчасти покрай противника, опитвайки се пътьом да смаже с лакът носа му. Но той се изви навреме, предупреден от съучастниците си. Тиниса падна на хълбок, претърколи се веднъж и скочи отново на крака.
Мравкочовекът нападна отново сред бурните аплодисменти на публиката, но Тиниса вече му беше взела мярката. Атакуваше отляво и отдясно, ала наборът му от ходове беше ограничен и ударите от двете посоки бяха като огледално отражение. И тя смени тактиката си — поемаше ударите му с острието на своята рапира, после превръщаше блоковете в атаки и постепенно печелеше територия, докато двамата не се озоваха в средата на тясната арена. През цялото време Тиниса държеше ножа за хранене в готовност, винаги в полезрението му, металът отразяваше светлината и се натрапваше в мислите му.
Тиниса осъзна, че вече е решила как да приключи двубоя. Вероятно го беше решила още в самото начало. Държеше го далеч от себе си, на една рапира разстояние, когато планът се разгърна в главата й, план, за чието съществуване дори не беше подозирала. План, който определено щеше да свърши работа.
Поде атака и симулира грешка. Озова се твърде близо до противника, на границата на обхвата му, и той се възползва от предоставения му шанс, както можеше да се очаква. Тиниса прибра мълниеносно рапирата към себе си и остриетата на мравкородния се плъзнаха по предпазителите на ефеса й. И тогава ножът за хранене връхлетя.
Връхлиташе от горе надолу, но гласовете в главата на противника й вече крещяха предупредително. Той се извърна по-бързо от очакваното, мечовете му се втурнаха нагоре да уловят тъпия нож. Тиниса вече беше отскочила крачка назад, рапирата й — в удобна позиция зад гарда му. И със съвършено изящество тя нанесе финалния удар.