Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Пилотът остана загледан в небето, докато самолетът се скри зад облаците, после се обърна и погледна зад себе си. В равнината под него се простираше малко градче в рамките на големия град. Множество мигащи светлини рисуваха очертанията на бетонни писти, пътнически терминали от стомана и стъкло и просторни хангари, заобиколени от снежни поля.
Летището на Цюрих.
Прекрасна гледка.
37.
— Отпусни главата си назад — каза Симон, докато нанасяше боята върху чистата му, мокра коса. — Първо ще я оставим да подейства, после ще я изплакнем, а накрая ще те подстрижем. Сицилианско черно. Няма да се познаеш.
— Това е последната ми грижа.
Настанен на табуретка, Джонатан наведе глава назад към умивалника и притвори очи. Силните пръсти на Симон разнесоха боята по цялата му глава и започнаха да масажират слепоочията, темето и тила му.
Действието на амфетамините бе преминало отдавна. От неконтролируемата лудост, която го принуди да нахлуе в дома на Блиц и която сякаш диктуваше лютите думи, изречени в телефонния разговор с Ханс Хофман от ЦИАД, остана само неясен, далечен спомен. Чувстваше се изтощен; кожата му още пламтеше след горещия душ. Ръцете на Симон енергично разтриваха черепа му в основата на тила. Пое дълбоко дъх и за пръв път от двайсет и четири часа насам си позволи да се отпусне…
Изчакаха в заслона до ранния следобед, после слязоха до магистралата и се качиха на автобуса за Лугано. Градът със сто хиляди жители се простираше край брега на едноименното езеро, на трийсет километра в източна посока. Джонатан се скри в някакъв киносалон, а Симон обиколи магазините, за да купи нови дрехи и за двамата. После тръгнаха пеш към крайните квартали на града, за да намерят къде да пренощуват.
Отседнаха в „Алберго дел Лаго“ — малък семеен хотел, облицован в теракота, разположен в покрайнините на Лугано, с изглед към езерото. Разполагаше с двайсет стаи и пицария на партера, за да оправдае двете си звезди. Използваха паспорта и кредитната карта на Симон и се регистрираха като господин и госпожа Пол Ноаре. Вместо куфари, носеха торби с покупки, пълни с дрехи, тоалетни принадлежности и вечеря от магазин за деликатеси, състояща се от печено пиле и пържени картофи. В очите на околните изглеждаха като влюбена двойка, оттегляща се в хотелската си стая след дълга разходка из града.
— Готово — обяви Симон и свали латексовите ръкавици. — След петнайсет минути косата ти ще бъде черна като на Елизабет Тейлър.
— Не знаех, че е сицилианка.
Симон го перна през рамото.
— Не ми се прави на умник. Сега стой така, без да мърдаш.
Сгъна една хавлиена кърпа и покри с нея очите му, за да попречи на боята да потече надолу. В следващия момент вече разтърсваше рамото му, за да го събуди.
— Трябва да те изплакна.
Тя дръпна кърпата от очите му и той примигна на яркото осветление в банята.
— Заспал съм за минута.
— По-скоро за двайсет.
Симон завъртя крана, изчака да потече топлата вода и отми боята. После отряза всичките му къдрици с купената за целта ножица.
— Изправи се и дай да те погледна.
Джонатан се надигна от стола.
— Имам още мъничко работа — рече Симон и посегна към самобръсначката. Гладко избръсна врата му, после прокара по кожата му натопена в топла вода кърпа, за да обере останалите косъмчета. Подпря брадичката му с пръстите на едната си ръка, а с другата започна да оформя прическата му, докато не остана напълно доволна от вида му. Накрая хвана раменете му и го завъртя на стола, за да може да види резултата от работата й в огледалото.
— Готово — каза тя. — Познаваш ли този човек?
— Направо се плаша — едва отрони Джонатан.
— Очаквах малко по-различен коментар.
Мъжът в огледалото изглеждаше с десет години по-млад. Приличаше на дипломат — съкровената мечта на баща му, — готов да отмъкне правата за добив на полезни изкопаеми от някоя държава в Третия свят. Или на хирург с кабинет на Парк Авеню, владеещ до съвършенство изкуството на фалшивите комплименти. Сърбяха го пръстите да разроши косата си. Усмихна се и зъбите му проблеснаха под ярката светлина на лампите. „Нямам вид на търговец на употребявани автомобили“, помисли си той.
— Не приличам много на Елизабет Тейлър — въздъхна Джонатан, като излезе от банята. — Но на Винс Вон, определено.