Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Кои са те?
Робер дьо Лунвил застана пред Биго.
— Този се казва Биго. Здрав е като бик и почти толкова интелигентен. По-бърз е, отколкото изглежда. Спокоен е — не се гневи лесно.
После пристъпи към следващия.
— Луис де Савона. Главорез от Родез. Обича да използва нож. Подходящ за там, където отиваме.
После рече:
— Били Гудуин. Изглежда просто момче, но ще ти пререже гърлото ей така, на шега. Доста е буен, когато се ядоса, но може да бъде прекършен.
Застана пред Ерик.
— Това е копелето на фон Даркмоор. Може би е доста глупав за тоя живот, но е як като Биго и ще направи това, което му се нареди.
После дойде редът на Ру.
— Рупърт Ейвъри. Голямо змийче, но има заложби. — Сграбчи примката, която висеше на врата на младежа, дръпна я и изкрещя в лицето му. — Ако не го убих веднага, то е защото е дяволски грозен!
После тласна Ру обратно в редицата и пристъпи пред Шо Пи.
— Това е кешиецът, за когото ти разказах. Може да свърши много добра работа, ако успее да сдържа буйния си нрав. Много по-опасен е от Гудуин — не се разкрива дори когато е много ядосан.
Отстъпи няколко крачки и се обърна към шестимата затворници:
— Виждате ли този човек?
— Да, сержант! — отвърнаха затворниците.
— Страхувайте се от него — каза дьо Лунвил. — Много. — Огледа ги един по един. — Той не е това, което изглежда. Той е Орела на Крондор и разумните хора се отдръпват, когато лети.
Калис си позволи лека усмивка, после кимна и каза:
— Вие ще живеете или ще загинете, според желанието на Кралството. Ще ви видя по-скоро мъртви, отколкото да позволя да провалите акцията, която ще започнем. Ясно ли е?
Мъжете кимнаха. Нямаха представа в каква акция ще вземат участие, но всекидневно бе подчертавано, че тя е от жизнен интерес за Кралството и че всеки незабавно ще бъде убит, ако се окаже, че по някакъв начин заплашва успеха на това начинание.
Калис ги огледа пак, после каза:
— Имаш две седмици, Боби.
— Две седмици! Трябваше да разполагам с още най-малко три месеца!
— Арута е мъртъв — каза тъжно Калис. — Николас не знаеше за плана на баща си до деня, в който научи за смъртта му. За него това бе огромна изненада и той не е убеден, че това, което правим, е мъдро. — После рязко довърши: — Две седмици. И който не става, обеси го.
И без да каже и дума повече, се обърна и влезе в сградата.
— Страхувайте се много — повтори дьо Лунвил на шестимата.
На следващата сутрин могилата от камънаци изчезна — трийсетина от хората в черно бързо се справиха с нея. Ефрейтор Фостър заведе шестимата в друга част на лагера, строи ги и попита:
— Някой от вас, долни убийци, знае ли как се държи меч?
Никой не отговори. Веднага след пристигането си в лагера се бяха научили, че когато Фостър или дьо Лунвил задават въпрос, трябва да си абсолютно сигурен в правилния отговор и чак тогава да отвориш уста.
— Така си и мислех — каза Фостър. — Доста е лесно да праснеш някого с дърво по главата в някоя пуста улица, нали, Биго? — И се ухили без следа от хумор.
— Или да забиеш нож в гърба на пиян човек в някоя кръчма, а, Луис?
А когато застана пред Ерик, каза:
— Или само да държиш жертвата изотзад, докато някой дребен гадняр й забива нож в корема.
Ерик не каза нищо. Дьо Лунвил имаше груб характер и беше тиран, но като че ли не намираше особено удоволствие в работата си. А ефрейтор Фостър с удоволствие унижаваше затворниците. Били Гудуин беше изпуснал нервите си още на втория ден, слушайки заяжданията на Фостър, и трябваше да изтърпи пред всички унижението да бъде набит, както и подигравките на мъжете в черно.
Приближиха се двама войници — носеха по три меча.
— Така — каза Фостър. — Заедно с тия две момчета ще се опитаме да ви покажем едно-две неща, свързани с използването на това оръжие, така че да не се нараните сами, ако се случи някой ден то да попадне в ръцете ви. — И като извади собствения си меч, добави: — Много по-опитни мъже от вас са успявали да отсекат собствените си крака.
Войниците подадоха по един меч на всеки. Ерик взе своя неловко. Беше обикновен къс меч, използуван в Кралството, по-тежък от бързата рапира, по-къс от широките извити мечове, използвани от някои бойци. Като момче му бяха казвали, че това е най-обикновеното оръжие за бойни упражнения.
— Учете се добре — каза дьо Лунвил. — От това ще зависи животът ви.
Така започна една напрегната седмица за упражнения е оръжия. Половин ден стояха на двора и се дуелираха с учебни дървени оръжия — всички се покриха с черни и червени подутини. После, след като се наобядваха, ги заведоха на един малък хиподрум и дьо Лунвил попита: