Божествени и прокълнати

Едва се сдържах да не се изсмея, макар да бях нервна. Каква бе вероятността два върколака да си падат по мен? Да не би да се бях превърнала в магнит за чудовища? Да не би на гърба ми да имаше знак, който да зовеше „УХАПИ МЕ, НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ СЪМ“. Тръснах глава и казах на Пийт, че след малко ще се върна.

Очите му не заблестяха, докато ме наблюдаваше. Не забелязах да е обладан от вълк. Просто беше под влиянието на тестостерона.

Коридорът към тоалетните беше слабо осветен и откъм края се понесоха гневни гласове. Единият, изглежда, беше на брат ми, ми се стори раздразнен, докато другият беше по-неуверен, със сигурност женски. Забързах, за да разбера какво става между Джуд и Лин Бишоп. Той й крещеше и размахваше пръст пред лицето й.

— Ако имаш проблем с Грейс — съскаше той, — първо поговори с мен, преди да започнеш да разпространяваш отрова из училище.

Тя кимна, за пръв път останала без думи. Свих ръце в юмруци.

— Ако има проблем с мен, да се обърне първо към мен.

Джуд се обърна. Лицето му се отпусна.

— Всичко е наред, Грейс. Аз ще се погрижа за тази работа. Върни се при момчето си.

Сложих ръце на кръста.

— На теб какво ти дава право да се „грижиш за тази или онази работа“? Аз и сама мога да се погрижа.

— Да, но май не успяваш.

— Това пък какво трябва да означава? — попитах. Лин тръгна нанякъде, със сигурност да напише есемес за случката и да го пусне на всичките си познати. — Виж какво. Просто няма значение. — Сложих чантата си на рамо и му обърнах гръб.

— Не искаш ли да разбереш какво каза за теб? — провикна се Джуд. — Не искаш ли да разбереш защо цялото училище приказва зад гърба ти?

Обърнах се.

— Не, не искам. Не и от теб, не точно сега, защото съм сигурна, че има нещо общо с Даниъл. Каквото и да кажа, ти няма да ми повярваш, защото вече си имаш мнение за него и това мнение е от много отдавна. — Стиснах устни. — Преструваш се, че всичко е наред, когато съм далече от него, но нищо няма да е наред, докато ти не се пребориш с омразата си.

— На негова страна ли заставаш? Май слуховете ще се окажат верни.

— И какво от това? Обичам Даниъл. Опитах се да се отдръпна единствено заради теб. Само че не мога да престана да обичам даден човек единствено защото ти не си в състояние да му простиш. — Понижих глас. Устните ми трепереха. — Мислиш си, че ти си добрият, но татко твърди, че добрият син е онзи, който е в по-голяма опасност.

Джуд се олюля, сякаш го бях ударила в корема. Не успях да се овладея и се втурнах в дамската тоалетна, за да не му дам възможност да отговори.