Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Ще има неприятности.
- Господа, винаги има неприятности. Този път, обаче, аз ще ви ги причиня на вас.
Когато вратата се затръшна зад тях, кралят се отпусна на стола си.
- Добра работа, сър, - каза секретарят му.
- Няма да престанат. Не мога да си представя, какво ли ще е то, да си джудже и поне за малко да не се дърлиш, - той се понамести в стола си - Знаете ли, прави са да казват, че не жули, а и не е толкова студено, колкото би си помислило джудже. Поръчайте на агентите ни да изразят благодарността ми на Мадам Фашкие за щедрия й дар, моля.
Голямата зала на Университета кипеше от живот, нищо че беше съвсем ранна сутрин. Повечето от масите бяха отместени към стените или, когато на някой му се случеше да е в настроение за фукня, бяха излевитирани накъм тавана. Големите черно-бели плочи на пода, излъскани до блясък от хилядолетно търкане от подметки, сега бяха допълнително лъскани от преподаватели и студенти, минаващи днес напряко за най-разнообразни занятия и местонаправления, а, много рядко, когато не се намереше по-достойно оправдание, на път за лекции. Голямата Люстра беше смъкната в единия ъгъл на пода за ежедневното подновяване на свещите й, но за късмет, за целите на Муструм Ридкъли, имаше и обширно пространство свободен под.
Той зърна очакваната от него фигура забързана към него:
- Как мина, Господин Стибънс?
- Трябва да призная, че изключително добре, сър, - отговори Пондър и отвори торбата, която носеше - Една от топките е оригиналната, а другата е направената от Лут и Тревор Младонадеждов снощи.
- А, игра на открий разликите, - възкликна Ридкъли, хвана и двете в грамадните си ръчища и ги пусна на пода.
Пльонг! Пльонг!
- Съвършено идентични са, - отсъди той.
- Тревор Младонадеждов спомена, че едно джудже им ги направило за двадесет долара, - спомена Пондър.
- Нима?
- Да, сър, и той ми върна рестото и разписка.
- Изглежда това ви изненадва, господин Стибънс?
- Ами да, сър. Имам чувството, че не съм го преценил правилно.
- Не е изключено и много малки вълчета да си менят нрава, - Ридкъли го фрасна жизнерадостно по гърба - Едно на нула за човешката природа. А сега, коя от топките се връща в Бюрото?
- Не е за вярване, сър, те са се сетили да бележат новата топка, а на тази топка тук има мъничка бяла точка... тоест на тази... тук беше май-че... А! Ето я. Тази е нашата. След малко ще пратя един от студентите да отнесе другата. Още имаме към час и половина.
- Не, предпочитам вие да го сторите собственоръчно, господин Стибънс. Няма да ви трябват повече от една-две минутки, сигурен съм. Бързо се връщайте, че съм замислил едно експериментче.
Когато Пондър се върна, завари Ридкъли да се омотава ненатрапчиво край една от големите врати.
- Готов ли ви е бележникът, господин Стибънс? - попита той тихичко.
- И моливът ми е подострен, г-н Архиканцлер.
- Добре тогава. Давам начало на експеримента.
Ридкъли търкулна лекичко топката по пода, изправи се и се загледа в хронометъра си.
- Така, топката е отбита от Професора по Нелиберални изследвания, най-вероятно по случайност... А ето, един от блюстителите, май се казваше г-н Хипни, я рита малко неуверено. Един от студентите, Посредгьолски беше, струва ми се, връща паса... Отбелязва се движение, господин Стибънс. Вярно, нецеленасочено, но пък обещаващо. Е, не, без такива...
- Топката да не се пипа с ръце, господа! - изкрещя Архиканцлерът и ловко настъпи търкалящата се напосоки топка с ботуша си - Това са правилата! Като гледам, онази свирка ще ни свърши работа, Стибънс.
Той тупна топката в каменния под.
Пльонг!
- Не си играйте като хлапета с консервени кутийки! Играйте ритнитопка! Аз съм Архиканцлерът на този университет, в името на Йо могъщи, и ще пратя на гъза на космографията или по друг начин ще репресирам всеки, който се чупи без извинителна бележка от майка си, тъй де!
Пльонг!
- Ще се разделите на два отбора, ще изберете цели и ще играете за победа! Никой да не напуска игралното поле, освен ако не е контузен! И не се използват ръце, ясен ли съм? Въпроси?
Една ръка се вдигна. Ридкъли потърси съответното лице.
- Да, Ринсуинд? - каза той и, понеже не беше заклет гадняр, се поправи - Тоест, професор Ринсуинд, разбира се.
- Моля за разрешение да ходя да донеса бележка от майка ми, сър.