Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
След това видях себе си. Тя беше на моята възраст, сама, и имаше пораснал син в инвалидна количка, а той нямаше представа кой ден е, така че аз останах загледана в тях. Жената усети погледа ми и очевидно ме взе за някоя невъзпитана грубиянка. Струваше ми се толкова странно, такова невероятно съвпадение, докато накрая се замислих. Тогава си казах, че в която и църква по света да влезеш, ще видиш жена на средна възраст, без съпруг, която бута инвалидна количка с младеж. Сигурно заради такива хора са измислени църквите.
Мартин
Никога не съм бил от хората, които се задълбочават и вникват в нещата, и не го казвам като извинение. Някои биха казали, че най-големите беди ни ги стоварват тези, дето много мислят и се ровят. Аз не ви говоря за войни, глад, болести и престъпления — не става въпрос за тези беди. Мислех си за дразнещите вестникарски статии, за облените в сълзи гости в дискусионните предавания и така нататък. Сега вече разбирам, че е трудно да не се задълбочаваш, когато единственото, което можеш да направиш, е да седиш и да мислиш за себе си. Можеш да се опиташ да мислиш и за други хора, предполагам, но те са все хора, които познавам, а като мисля за тях пак стигам до там, където нямах намерение да се връщам.
В някои отношения това беше грешка. Не биваше да напускам хотела и да се отделям сам, защото макар и Джес да ме изваждаше от нерви, а Морийн да ме депресираше, те бяха част от мен, която никога нямаше да ме остави. Дори не е и това. Те ме караха да се чувствам завършен. Бях извършил някои неща и тъкмо затова имаше възможност да извърша и други подобни неща. А те не бяха извършили нищо и не бе трудно да си представя, че така ще бъде и занапред, че ще ми помогнат да се чувствам като световен лидер, който управлява многонационални компания вечер, а през уикендите води скаути.
Пренесох се в стая — почти същата като тази, в която бях досега, освен че тук имах изглед към морето и балкон. Цели два дена седях на балкона, втренчен в морето, и мислих задълбочено. Изводите, до които стигнах през първия ден, бяха, че съм прецакал почти всичко, че би било по-добре да съм мъртъв, че ако умра няма да липсвам на никого, че никой няма да съжалява за смъртта ми. След това се напих.
На втория ден бях станал съвсем малко по-разумен. След като предишната вечер бях стигнал до заключението, че ако умра няма да липсвам на никого, със закъснение осъзнах, че повечето от бедите ми са по вина на друг. Бях се отчуждил от децата си по вина на Синди, да не говорим, че Синди бе виновна за края на брака ни. Направил бях една грешка! Добре де, девет грешки. Девет грешки на фона на стотици възможности! Това бе деветдесет и един процента успеваемост и въпреки това се бях провалил на теста! Бяха ме тикнали в затвора, а) защото бях подведен, и б) защото отношението на обществото към сексуалността на тийнейджърите е прекалено остаряло. Загубих работата си заради лицемерието и неблагодарността на шефовете. Така че накрая на втория ден имах желание да убивам, вместо да се самоубия, а така вече бе много по-добре, нали?
Джес ме откри на третия ден. Седях в едно кафене, четях „Дейли Експрес“ отпреди два дена и пиех кафе с мляко, когато тя се настани до мен.
— Има ли нещо за нас? — попита тя.
— Може и да има — отвърнах аз. — Само че засега съм прочел само спортните страници и хороскопите. Още не съм обръщал на първа страница.
— Много смешно. Може ли да поседя при теб?
— Не.
Въпреки това тя се настани.
— Каква е цялата тази работа?
— Каква работа?
— Цялото това… цупене.
— Мислиш, че се цупя ли?
— А ти как би го нарекъл?
— Писнало ми е до смърт от теб.
— Че какво толкова сме направили?
— Не говорех в множествено число. От теб ми е писнало. Само от теб.
— Заради онази вечер ли?
— Да, заради онази вечер.
— Не ти е станало приятно, че те представих за мой баща, нали? Достатъчно стар си и можеш да си ми баща.
— Това ми е добре известно.
— Точно така. Затова трябва да го преодолееш. Вземи да се стегнеш.
— Стегнал съм се. Не ми пука.
— Защо ли не ми изглежда така.
— Джес, не се цупя. Да не би да си мислиш, че се изнесох от хотела, защото си казала, че съм ти баща?