Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Не — простена тя, докато се извиваше под него, притискайки болезнените пъпки по-силно към гърдите му. — Не ми пука.
Едната му длан улови ханша й, когато той се отдръпна. Плъзна се плавно в тесния проход, след това си прокара път обратно, докато отново не се зарови докрай в нея.
— Можех да те вържа, Елизабет — очите й се разшириха при грубите думи, докато се взираше в него шокирано.
Не намираше смисъл в думите му, не можеше да си представи, че неговата ДНК засяга сексуалността му дотам. Но осъзна, че не я интересува, ако го направи. Не я интересуваше как ще я вземе, колко ще я изпълни, докато знаеше, че му принадлежи, засега.
— Никога не съм правил това с друга жена през живота си. Но би могло да се случи — Даш дишаше тежко, обладаваше я с почти рефлексни тласъци, повдигаше ханша й към себе си, потапяше се дълбоко в нея.
Елизабет знаеше, че трябва да задържи вниманието си в този разговор. Знаеше, че трябва да намери смисъл в него. Но сега Даш се движеше, пенисът му се отдръпваше, след това се заравяше вътре в нея, отново и отново, галеше чувствителната тъкан и разпалваше нервните й окончания, събуждайки ги за живот. Тя не можеше да се концентрира. Не намираше смисъл в нищо, което Даш казваше. Така или иначе, той не проговори повече. Дишаше тежко, главата му се сведе, така че устните му да могат да погалят рамото й, докато я обладаваше с постоянни, засилващи се тласъци.
Елизабет чуваше как сама скимти от удоволствие. Краката й се обвиха около кръста му, повдигайки я по-близо, движеше се към него, изгарящото нахлуване изпращаше огнени искри по цялото й тяло.
— По-силно — изпъшка тя, протестирайки срещу почти нежните му тласъци.
Даш изръмжа в рамото й, зъбите му одраскаха кожата, докато тя се тресеше под него. Телата им се навлажниха от пот, когато Елизабет усети как Даш се вкопчва в контрола си с последни сили.
— Чакай, Елизабет — простена той, когато тя се раздвижи под него.
Не можеше да чака. Не искаше да чака. Тя гореше. Вагината й се свиваше конвулсивно около големия му пенис, копнееща за повече, жадуваща за енергични, яростни тласъци, каквито не бе познавала по време на брака си с Дейн. Никога не бе преживявала нещо като това. Диво и горещо, прогонващо всякакво чувство за благоприличие, всяка скромност, която някога бе притежавала. Искаше Даш дълбоко, силно забиващ се вътре в нея, докато около тях избухне в пламъци.
— Моля те — младата жена се стегна около пулсиращата му ерекция. — Моля те, Даш. Чукай ме сега. Чукай ме по-силно. Моля те.
Изразителното й, горещо настояване експлодира в главата му, разрушавайки самоконтрола му. Мекият й глас, така сладък и пресипнал, почти невинен, умоляващ да я вземе, да я чука, беше повече, отколкото Даш можеше да понесе.
Той простена отчаяно, борейки се с желанието да забие зъби в крехкото й рамо и да й даде точно това, което тя иска. Бореше се с инстинктите, със силния глад толкова дълго, колкото можеше. Когато думите й достигнаха сетивата му, той беше загубен.
Даш изръмжа в рамото й и го улови със зъби, докато ръцете му се стегнаха на ханша й, и й даде това, за което молеше. Потъвайки в хлъзгавия, изключително тесен проход, той пое твърд, бърз ритъм, който вкара ерекцията му в самите й дълбини, заравяйки пениса му докрай, и започна да я чука с глад, какъвто не бе познавал никога през живота си.
Тя беше негова. Неговата жена. Неговата половинка.
Елизабет крещеше под него, ноктите й се забиваха в гърба му, докато зъбите му пронизваха рамото й, а пенисът му — тясната й вагина. Даш усещаше приближаването на освобождението си, както усещаше плътта й, свиваща се около него. Толкова близо. Задържа я неподвижна, докато се тласкаше в нея по-силно, звуците на влагата изпълваха ушите му, засмукващата вътрешност се стегна около него, когато почувства експлозията й около себе си. Вагината й се сви, стискаше пениса му, опитвайки се да го задържи дълбоко вътре, докато соковете й се изливаха върху него. Това му дойде прекалено много. Прекалено горещо. Прекалено дяволски тясно. Даш усети как остатъкът от самоконтрола му се разкъсва, когато собственото му освобождение разчупи сдържаността му.
— Не. Мамка му, не — той се опита да се отдръпне, когато усети първата силна струя от семенна течност да се излива в Елизабет, след това почувства нещо друго.
Една отчаяна подутина в средата на пениса му, една пулсираща ерекция, разцъфна и това го ужаси.