Синьо злато

— Какво правеше?

— Нищо. Просто си стоеше. Знаех, че ме гледа. После леко вдигна дясната си ръка, сякаш щеше да помаха. Двама други изникнаха до него. Говореха. Сякаш се препираха за нещо. После всички си отидоха. Опитах се да привлека вниманието на мама, но тя ми изшътка.

— Не смятате ли, че е било материализирано желание на едно смазано от мъка дете?

— Не. Бях толкова сигурен, че след погребението разказах на мама какво съм видял. Това само я разплака. Никога няма да забравя тия сълзи. Никога повече не повдигнах въпроса. Тя беше още млада и се омъжи повторно. Пастрокът ми се оказа свестен мъж. Преуспяваше в бизнеса и те си живееха добре. — Засмя си. — Но аз си бях татковото момче. Майка ми се опитваше да ме разубеди, но аз станах пилот. Това нещо винаги ме е глождело. Правих известни проучвания, които не ме доведоха до никъде. Убеден бях, че истината никога няма да излезе наяве. И ето, идвате вие и започвате да разпитвате.

— Какво знаете за работата на баща си?

— Той беше пилот ветеран. Нает бе от „Ейвиън корпорейшън“ — компанията, която основава Нортроп за производство на летящите крила, макар че още е бил във Военновъздушните сили. Татко е виждал няколко пъти смъртта. Летя щото крило е великолепна концепция, но при тогавашното равнище на материали и ноу-хау, летенето с прототипите е било рискована работа. Ето защо, никой не се изненада, когато машината му се разби.

— Бил сте много малък, но не си ли спомняте нещо, казано от него?

— Не много. Майка ми е споменавала, че той много обичал да лети с тия измишльотини и смятал, че те ще революционизират авиацията. Бил доста въодушевен от задачата си. В един период изчезнал за цели седмици. Всякакви контакти са били забранени, освен в случай на най-крайна необходимост. Майка разправяше, че когато се върнал, тя му споменала нещо за слънчевите му изгаряния. А той се засмял и казал, че по скоро са снежни, но не обяснил защо.