Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Не се наложи да чакаме дълго успеха. Само след три месеца количеството на молбите за помощ, отправени към правителството, забележимо намаля. Не мога да ви предам с думи колко важно беше това за победата. Вече можехме да направим прехода от нулева икономика, основана на базисното физическо оцеляване, към пълноценно военно производство. Естествен резултат от работата на ПОС стана Законът за общонационалната преквалификация. Бих нарекъл тази програма за пренасочване на кадрите най-мащабната след Втората световна война и определено най-радикалната в историята на Америка.
Споменахте за някакви проблеми, съпътстващи прилагането на Закона за общонационалната преквалификация…
Тъкмо щях да стигна до това. Президентът ми даде абсолютни правомощия за решаването на всички материално-технически предизвикателства. За съжаление нито той, нито някой друг на земята можеше да ме дари с властта да променя мисленето на хората. Както вече обясних, за Америка бе характерна сегрегацията по отношение на работната сила и в много случаи в тази сегрегация фигурираше и културен елемент. Повечето ни инструктори бяха първо поколение имигранти. Хора, които знаеха как да се грижат за себе си, как да оцелеят с малко и как да изкарват прехраната си с онова, с което разполагат. Това бяха хора, които гледаха малки градинки в задните си дворове, които полагаха всички грижи битовите им уреди да изкарат колкото се може по-дълго време. Беше изключително важно да покажем примера им на останалите, за да разчупим стереотипите на мнозинството и да го изтръгнем от онзи уютен консуматорски лайфстайл, стъпил върху чуждия труд.
Да, сблъскахме се с прояви на расизъм, както и с такива на класова омраза. Поставете се на мястото на някои от хората, за които говоря — представете си например, че сте влиятелен корпоративен адвокат. Цял живот сте преглеждали договори за милиони, сключвали сте сделки, говорили сте по телефона… В това сте най-добър, това ви е направило богат и ви е дало възможност да наемете водопроводчик, който да оправи тоалетната ви, докато вие водите разговори по мобилния си. Колкото повече работите, толкова повече пари печелите и толкова повече слуги си наемате, за да ви остава повече време за работа и за изкарване на повече пари. На това се крепи светът. В един прекрасен ден обаче всичко това се променя. Вече на никого не са му притрябвали договори и сделки. А всички имат нужда от добре функционираща тоалетна. И ето че слугата изведнъж става твой учител, а понякога и твой началник. За някои американци това беше по-ужасяващо и от живите мъртъвци.
Веднъж, по време на една инспекция из Лос Анджелис, си седях в дъното на залата по време на една лекция по преквалификация. Всички обучавани навремето бяха заемали високи длъжности в развлекателната индустрия — аудиторията бе претъпкана от всевъзможни агенти, мениджъри и „криейтив директори“, каквото и да значи това. Можех да разбера тяхната неохота и високомерие. Все пак преди войната забавленията бяха най-ценната експортна стока на Съединените щати! А ето че сега тези хора се обучаваха за работници в завода за боеприпаси в Бейкърсфийлд, щата Калифорния. Една жена — бивш „кастинг директор“ — избухна. Как смеели така да я унижават! Та тя била магистър по изящните изкуства в Концептуалния театър, тя подбрала актьорите за трите най-добри ситкома в последните пет сезона и само за седмица изкарвала повече, отколкото инструкторката й би могла да заработи за няколко живота! Същевременно не спираше да се обръща към въпросната инструкторка на малко име. „Магда — повтаряше тя, — Магда, стига толкова. Магда, моля те!“ Отначало си помислих, че възмутеният „кастинг директор“ просто се държи грубо и унижава инструкторката, като съвсем съзнателно избягва да се обръща към нея тъй, както подобава. После обаче узнах, че госпожа Магда Антонова работела при тази жена като чистачка. Да, съзнавам, че на някои не им е било никак лесно, ала после мнозина признаха, че получават по-голямо емоционално удовлетворение от новата си работа, отколкото от която и да е друга длъжност, напомняща им за предишните професии.