Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Окончателно.
Идеята я плашеше. Ами ако не искаше да се връща? Ако й се щеше да се уедини на някое тихо местенце и да се порадва на анонимност за известно време? Не беше споделяла с Паскал за терзанията си, понеже знаеше какъв отговор я очаква: че трябва да напусне Лос Анджелис завинаги и да стори нещо „значимо“ в живота си. Само дето не беше толкова лесно.
Жизел и Арно Деверо имаха вила на остров Капри. Тъй като никога не беше посещавала Италия, името не й говореше нищо (макар че имаше понятие за панталони модел „капри“: престъпно лош вкус). В началото на септември взе самолет до Неапол, където Паскал я посрещна радушно на летището.
— Липсваше ми! — викна възторжено Аврора. Целунаха се леко по устните.
Паскал я поведе през терминала.
— Чака ни яхта.
Взеха такси до неаполското пристанище. Фериботните площадки преливаха от туристи, влачещи претъпкани куфари на колелца след себе си. Аврора и Паскал си пробиха път през навалиците, откриха яхтата „Бомбардие“ на семейство Деверо и се качиха на борда с помощта на двама смугли италианци. Единият, облечен в безупречно бели къси панталони и риза с моряшка емблема на гърдите, държеше руля.
— Grazie, signor — каза Паскал и продължи да говори на италиански, но Аврора изпусна нишката.
Скалистите върхове на Капри се виждаха през морската шир, макар че тежката мараня размиваше зъберите им. Когато яхтата напусна кея с шеметна скорост, бързо отдалечавайки ги от мръсотията и прахоляка на Неапол, Аврора вдъхна соления морски въздух, заслушана в заглъхващата шумотевица на сушата и равномерното бръмчене на двигателя.
— Каква красота само, а? — отбеляза Паскал, скривайки очите си зад слънчеви очила на „Гучи“.
— Суперско е. — Аврора незабавно съжали за глупавия си отговор. Трябваше да овладее някак така наречената от Паскал „безмозъчна американщина“ в изказа си. Намираше се в Европа все пак. И то в компанията на Арно и Жизел Деверо. А колко й се щеше да притежава поне капка от изтънчеността на Паскал.
След двайсетина минути стигнаха острова. Нижеха се опашки от плавателни съдове, чакащи да акостират. Туристите стъпваха един по един на брега с помощта на масивната, почерняла от слънцето ръка на млад италианец. Таксита кабриолети, всичките бели, прииждаха да откарат посетителите към хотелски стаи и апартаменти или пък по витите пътища на стръмните канари на юг, към стария град Анакапри. Аврора се смая от факта, че яхтата на семейство Деверо разполага с частен док и още с вкарването към нея се спуснаха цял куп мъже, които грабнаха въжета, вързаха ги за площадката и поеха багажа на момичетата.
Паскал веднага намери шофьора на баща си. Аврора предположи, че вероятно разполага с различен шофьор за всяко кътче на света.
Къщата на Арно и Жизел беше кацнала на груба оголена скала. Представляваше златиста на цвят триетажна вила с просторна полукръгла веранда с изглед към морето. Дървените кепенци на прозорците, чиято маслиненозелена боя се лющеше под жарките слънчеви лъчи, й придаваха старовремско очарование, което се връзваше отлично с атмосферата на острова. Клонките на лимоновите дръвчета натежаваха от зрели, дебелокори плодове, а водата в приличния на лагуна басейн блестеше ослепително под яркото слънце.
Беше доста ветровито. Къщата им се намираше на най-високата точка на острова. Под краката им се ширеха варовиковите скали на градчето Капри, а над главите им — безкрайно синьо небе.
Във вилата нямаше никого. На вратата на хладилника имаше бележка, написана с дръзкия почерк на Жизел. Докато Паскал я четеше, Аврора тръгна на разходка из високото, прохладно помещение, прокарвайки пръсти по изящната дърворезба на скринове и шкафове, по рамките на картини и кориците на книги, по бразди и пукнатини, поели фин прах. Интериорът й напомняше на английските църкви, които беше посещавала по принуда на учителите от „Света Агнес“ — тих и прохладен, еклив и пропит с миризмата на вехто.
— Излезли са — изтъкна Паскал очевидното. — Искаш ли да се поразходим из града?
— Разбира се — съгласи се Аврора. — Къде са вашите?
Паскал пъхна бележката в колана на дънките си.
— Посрещат братовчед ми.
— Жан е тук? — заинтригува се Аврора. Спомни си за разговора с Жизел в Париж, за снимката му в общежитието на Паскал.
— Не ти ли споменах?
— Не.
— Ще се запознаете на сутринта. Татко ще ни изведе с яхтата.