Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Нанеси се у нас. Да ударим печата.
Стиви се надигна на лакът.
— Моля?
— Сериозно ти говоря. Какво ни пречи?
— Как ти хрумна?!
Той хвана двете й ръце и ги целуна една по една.
— Знам, че сме на прав път. Ти също го знаеш. Всичко е такова, каквото трябва да бъде.
Тя се засмя.
— Омъжи се за мен.
— Зандър!
Той се усмихна по онзи негов неустоим начин.
— Нанеси се у нас, омъжи се за мен!
— Ама ние сме… заедно едва от няколко месеца. Сигурен ли си?
— Абсолютно.
Тя опря длан на бузата му и каза тихо:
— Попитай ме пак.
— Искам да ти отдам целия си живот, Стиви — пророни той. — Искам да сме заедно завинаги. Искам да се оженим. Кажи „да“, моля те!
Биби Райнър беше женена за Линъс Позън по-малко от шест месеца и всяка една секунда от брака им беше същински ад. Линъс дори не прикриваше изневерите си. Опитваше се да я вкара в леглото с още няколко момичета, но тя беше дала да се разбере, че не е съгласна. Поне да я беше оставил на мира. След края на работния ден и всички противни, вулгарни унижения, които съпругът й беше подготвил за Безликата лисица, идваше и неговият ред. Едва издържаше потното му, гнусно туловище и стискаше зъби, молейки се всичко да свърши по-бързо.
Сега я очакваше сватбата на Стиви и Зандър. Щяха да се врекат във вярност на скромна церемония на Бахамите само седмици след вестта за годежа им.
Стиви знаеше всичко за нея. Преди време й се беше обадила с настойчива молба да се срещнат и Биби се беше досетила за причината. Приятелката й не спомена как се е натъкнала на „Храбрият шибач“ и Биби не я попита. Стиви заяви, че ще я измъкне от мръсните лапи на Линъс и се спусна да й събира багажа.
Ала това не беше толкова лесно. Биби все така се надяваше, че униженията й не са напразни и Линъс ще спази обещанието си и ще й помогне да стане известна актриса. Без неговата подкрепа щеше да остане поредната порнозвезда без шансове за кинокариера.
— Умолявам те, Биб — разрида се Стиви. — По-важно нещо от щастието ти няма. Това безобразие не може да продължава.
Но за Биби друг вариант не съществуваше. За разлика от Стиви нея я сполетя такава зла участ…
— Ще ти намеря жилище — продължи Стиви. — Ще заживееш самичка. Ще ми върнеш парите, когато можеш, не го мисли. Ще те свържа с Марти…
Биби се изсмя.
— Като че ли Марти Кинг ще ми обърне внимание! Щом надуши миналото ми и съм вън от играта.
Стиви я накара да обещае, че ще се чуват по телефона всеки ден. Увери я, че размисли ли, моментално идва да я вземе и край на миналото…
Линъс се беше разплул в стола на хотелската им тераса, докато карибското слънце жареше кълбовидното му, бледо тяло. Спеше с отворена уста и хъркаше, капнал след полета. Зандър и Стиви бяха подсигурили на гостите си хотелски стаи в курорт близо до Насау. Церемонията щеше да се състои на другия ден на брега на съседния остров Парадайс.
Биби се отвращаваше от вида на съпруга си — провиснали гърди със сиви косми, грозни грамадни стъпала, криви, пожълтели нокти…
Разопакова багажа си тихо, за да не го събуди. След сън винаги я награбваше и колкото и да се дърпаше, той надделяваше, докато солените й сълзи попиваха във възглавницата.
Всеки път — едно и също. Страданието й не го притесняваше, а го възбуждаше.
Биби извади несесерчето си, влезе в банята и засмърка от белия прашец. Денят мигновено се проясни.
Стиви беше пожелала спокойна церемония без камери и без публичност — само приятелите и семейството. Златистият бряг на остров Парадайс подхождаше на желанието й. Роклята й беше на английски дизайнер — класическа кройка, дълбоко обло деколте и дълги дантелени ръкави. Двамата със Зандър се венчаха под окичена с цветя арка на плажа.
— Поздравления, госпожо Джейкъбсън — каза Марти Кинг, похапвайки от ордьоврите. — Да си призная, хубавата новина ме изненада.
— Сериозно? — Стиви не беше яла нищо и шампанското я беше замаяло. — Впрочем не съм госпожа Джейкъбсън. Запазвам фамилията си.
Уанда Джерънд кимна одобрително.
— Точно така. Винаги ми е харесвало името ти — Стиви Спелър!
— Менделсон го прави още по-благозвучно! — пошегува се Стиви, сочейки сватбената си халка.
— Изненадах се, защото и двамата ми се струвате твърде съсредоточени в кариерите си — поясни Марти.