Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Онази, с която пристигнахме днес ли?
Паскал се разсмя.
— Не ставай глупава. Тя е просто играчка.
Лодката, с която отплаваха, се оказа трийсетметрова суперяхта с игрална зала, казино и богато зареден бар на борда. Пореха стремително лъскавите води на морето и топлия, наситен със слънце въздух. Подминаваха по-малки плавателни съдове — италиански, френски, немски флагове плющяха на морския бриз, докато гигантската яхта преваляше вълните, оставяйки разпенени дири след себе си.
На палубата над носа беше монтиран плувен басейн, обграден с луксозни шезлонги и обслужван от няколко униформени прислужници, в готовност да откликнат при първия сигнал. Жизел се препичаше на слънце, пристегната тъмната си коса под елегантен шал. Завидната й фигура беше облечена в изрязан цял бански костюм с украса от лъскави камъчета по деколтето. Паскал четеше книга под един от сенниците.
— Имаш ли нещо против да пообиколя яхтата? — попита Аврора, изваждайки слушалките на айпода от ушите си.
Паскал не вдигна глава.
— Стига да се навърташ в тази част.
— Защо?
Французойката сви рамене.
— Обсъждат бизнес въпроси.
Аврора се питаше дали някога ще й изпадне шанс да спипа Жан насаме. Още с качването Паскал като че ли правеше всичко възможно да ги държи на разстояние един от друг. „Знаеш ли, той е женен“ — беше й заявила важно призори на отплаване с поредната малка яхта, дошла да ги вземе от острова и да ги отведе до кея, където ги очакваше „принцесата“ на Арно, прилична на бяла апликация върху синьо платно. „Е, и?“ — отвърнала беше Аврора, напомняйки си, че развратните игрички с всеки срещнат отдавна са останали в миналото.
Но при вида на братовчеда, Аврора нямаше как да не отбележи, първо, факта, че Жан Моро е пълната противоположност на Били Боб Хокър, и, второ, че не си беше падала толкова по някого още отпреди екскурзията си до Париж. Освен това не беше за пренебрегване и фактът, че пред нея стоеше истински тузар: едно от най-големите имена в модния свят. Когато за жалост се беше изпуснала пред Фара, че се е сприятелила със семейството му, приятелката й я беше затрупала с въпроси. Пращял ли от сексапил? Хлопала ли му дъската? Срамежлив ли бил? Развел ли се бил най-накрая с дъртата си съпруга? Не че Аврора я беше информирала особено подробно: Паскал, също като родителите си, говореше уклончиво за Моро.
— Ей сега се връщам — обяви бодро, без да обръща внимание на погледа изпод вежди на приятелката си. Успееше ли да привлече погледа на Жан и да го привика в някоя от каютите, предупрежденията на Паскал така или иначе нямаше да я спрат.
До големия салон на кърмата се стигаше през плъзгащи врати от матирано стъкло. Мъжете седяха върху Г-образни кожени канапета и разговаряха оживено. Жан беше облечен в разкопчана чак до пъпа бяла риза, потрепваща на вятъра.
Не погледна към нея.
Мамка му.
Щеше да привлече вниманието му по друг начин. От ясно по-ясно беше, че я харесва. И как иначе? Няколкото седмици в Лос Анджелис бяха преборили восъчната бледост, придобита в „Света Агнес“, възвръщайки й предишния облик на дългокрака американска сладурана, чиито прелести влудяват мъжете. Още със запознаването я беше огледал от глава до пети. Ако Паскал я нямаше, Аврора щеше да премине на флиртаджийски режим, но къде този късмет. Погледът му беше хипнотизиращ, наелектризиращ като от снимката — остър, стремителен, нетрепващ дори под силните лъчи на слънцето. Чувството да го срещнеш на живо беше странно. Стана й ясно, че без да подозира, е носила образа му в главата си през цялото това време. Сблъсъкът с реалния Жан й се стори свръхестествен, сякаш беше магически съживен персонаж от запечатала се в съзнанието й картина.
Като слезе под палубата, се озова в коридор с дървена ламперия и видимо скъпи произведения на изкуството. Заоглежда ги нехайно, с одобрение, но не и с разбиране. Хрумна й, че един ден, когато се сдобие със свое собствено жилище, ще го отрупа със същите такива красоти, които ще карат гостите й да въздишат и да си правят заключения за личността на домакинята, макар и тя самата да е в неведение относно посланието на елитните творби. Точно така, ще се превърне в интригуваща, мистериозна жена. Ще бъде енигматична — любима думичка на Паскал.
— Здрасти — обади се нечий глас иззад гърба й. Имаше дълбоко звучене и дори в тези две срички акцентът си личеше много по-отчетливо от този на Паскал и родителите й.
— Ох — възкликна изненадано, обръщайки се с ръка на гърдите, вбесена, че я е хванал неподготвена. — Стресна ме.