Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Кретен!
Аврора излезе на коридора и се запъти към горната палуба, но нещо я спря: затворената врата отляво, входът към личния живот на Арно и Жизел Деверо. Подбудена от любопитство — и малко бунтарство срещу безочливия упрек на Жан, — реши да натисне дръжката. Отвореше ли се вратата, значи си го просеха.
Така и стана. Пред очите й се разгърна просторна стая, пищно обзаведена и потънала в уютен полумрак. Плътни пурпурни завеси се диплеха около спалня с четири колони. Босите й ходила стъпваха по дебел черен килим, мек като пролетна трева. До едната стена имаше разкошно, лакирано барче. Значи тук прекарваше морските си нощи звездната френска двойка. Аврора пристъпи тихо до леглото и прокара длан по копринените чаршафи в кремав цвят и извивките на изящната рамка от ковано желязо. Погледът й привлече огромното огледало на тавана, опасано с дискретни лампички.
Сложи ръка на устата си, за да сдържи напиращия кикот. Прочутите политици си бяха спретнали развратно ложе, кой би предположил? В главата й изскочиха похотливи картинки: бледите крака на Жизел увити около кръста на Арно, докато погледът й изучава преплетеното им отражение в огледалото, стегнатия му задник, останал бял под колана на плувните му гащета.
С ръка върху копринените чаршафи Аврора затвори очи. Сега не виждаше Жизел под тялото на съпруга й, а самата себе си в прегръдките на Жан… Той целуваше устните й бавно и страстно, езикът му търсеше нейния, силните му ръце я държаха за кръста и в следващия момент отново я упрекваше, наричаше я незряла хлапачка, наместваше тялото си над нея, изпълваше устата й с члена си, учеше я как да го докара до оргазъм…
Фантазията й беше прекъсната от мъжки гласове. Първата й паническа мисъл беше да се скрие. Бяха разбрали къде се е промъкнала. После осъзна откъде идват гласовете. В ъгъла на стаята имаше изход към палубата, точно към мястото, където провеждаха тайния си разговор, и вратата беше наполовина отворена. Двамата говореха тихо, ту на френски, ту на английски.
— Естествено, че е тя… — Акцентът на Жан беше по-силно изразен от този на Арно. — Никога не ги изпускаме от поглед.
— Досущ като загрижени бащи, предполагам.
— В някои аспекти.
Последва тирада на френски, от която не разбра и дума, след което Арно продължи на английски:
— Знаеш какво е мнението ни. Това на Жизел най-вече.
— Не съм ви молил да участвате.
— Нали сме ти семейство.
— Нямам нужда от семейство.
Аврора се приближи на пръсти, напрягайки слуха си.
— Как според теб ще реагира майка ти? А Пол? — продължи тихо, но настоятелно по-възрастният мъж.
— Пол подкрепяше Рубен безусловно. Бяха като братя. А и не се месеха в работите ми.
— Това беше, преди да се забъркаш в този… подмолен план.
— Подмолният план на Рубен ни носи пари, купища пари. Само не ми казвай… — последва пауза, по време на която вероятно насочи вниманието на събеседника си към луксозната яхта, — че не си материалист.
— Нямаше да останеш без средства.
— Никога не съм искал техните пари. Искам свои собствени.
Арно изруга на френски.
— Колко са тази година, Жан-Батист? Кажи.
— Три. Подбрани от мен.
Горчив смях.
— „Подбрани“. Звучи сякаш си купуваш ябълки от пазара.
— В известен смисъл точно това правя.
— Това, което правиш, е нередно.
— Мен ако питаш, им помагаме. Постъпваме смело. Само от твоята гледна точка е нередно.
Какво беше нередно? За какво говореха? Аврора прокле вятъра, задето отвяваше думите, преди да са стигнали ушите й.
— От всяко благоразумно гледище е нередно — отвърна Арно. — Чудя се как спиш нощем. Знаейки, че всички онези майки биват подкупвани, примамвани и… експлоатирани?
— И по-богати отколкото някога са се осмелявали да мечтаят.
— Не по-богати, от вас двамата с Ван дер Мейде.
— Относително е.
— Всичко до парите ли опира? Можете да купувате човешки живот, да го продавате като търговска стока?
— Всичко се купува с пари. Защо не и това? Все пак е най-ценното нещо на света. Не виждам причина да не държи висока цена.
— А човек ще си помисли, че Ван дер Мейде се е научил на съобразителност след случката с онази жена. Представи си само! Настъпил е моментът, а тя е решила, че не може да се раздели с момченцето си.