Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Не е лъжа — потвърди Стиви. — Но бракът е друго нещо.
Съвместният им проект, филмът за кабаретната танцьорка от Вегас, беше обрал овациите на критиците. Уанда я беше предупредила, че като нищо ще плъзнат слухове как бракът им е рекламен трик, целящ да обсеби медийното пространство точно в седмицата на филмовата премиера, но този факт не я тревожеше. Светът гъмжеше от теории на конспирацията.
— Марти, бъди готов — подразни го Уанда, — може ти да си следващият.
— Силно се съмнявам.
Той беше заклет ерген, прекалено ангажиран, за да се отдаде на романтична връзка. А и още не беше намерил достойната жена. Кариерата беше на първо място в живота му.
Стиви мярна Биби и Линъс да вървят по брега. Биби беше събула обувките си и джапаше във водата, напомняйки й за безгрижното момиче, което беше срещнала в Ню Йорк. Извини се на Марти и Уанда, които бяха подхванали разпален спор за женените двойки в Холивуд, и тръгна към приятелката си.
— Ето я и прекрасната булка — захили се Линъс. Под мишниците на сивото му сако тъмнееха потни петна.
Стиви прегърна Биби, но не събра сили да прегърне и мъжа й. Ако не се беше чувствала длъжна да го покани, не би го допуснала дори на километри от сватбата си.
— Тъкмо разказвах на Линъс за съжителството ни в Ню Йорк! — усмихна се Биби с блестящи очи. Личеше си, че пак е надрусана, но Линъс явно не го беше грижа.
— Страхотно си прекарвахме — кимна Стиви.
— И още как! — Биби огледа гостите. — Братчето ми защо го няма?
Защото не съм го канила.
— Изникна му някаква работа…
Беше успяла да се отърве от Бен едва преди няколко седмици, когато най-накрая си беше намерил приятелка и беше решил да се пренесе у тях и да използва нея. Не беше проявил никакво желание да помогне на Биби навярно защото собствените му срам и отвращение надделяваха над братската любов. Стиви го беше намразила до непоносимост. Егоизмът, безделието, пристрастеността му към царевичните пръчици, които се търкаляха из целия апартамент, и слухтенето пред спалнята, когато Зандър оставаше при нея, засилиха ненавистта й. Гледката как се задоволява, наслаждавайки се на Безликата лисица, се беше запечатала в съзнанието й.
— Може би участие? — попита с надежда Биби.
— Не съм сигурна.
Зандър се присъедини към тях и прегърна Стиви през кръста.
— Привет, мила ми съпруго.
— Не знам кога ще свикна с това обръщение.
— Гледай да е по-бързо.
— „Съпруже“ звучи по-добре от „съпруго“ — отбеляза Стиви. — Направо гали ухото.
Биби се засмя, а Линъс посъветва Зандър:
— Най-добре я дръж под око! Кой я знае какви ги мисли.
— Винаги мога да проследя мисълта й — сдържано отвърна той и се усмихна.
— Тук ли ще прекарате медения си месец? — попита Линъс и намигна: — Да се запасите с мед, ако схващате какво имам предвид.
— Всъщност ще посетим Европа — обясни Зандър, опитвайки се да смени темата. — Мой приятел има яхта край италианското крайбрежие.
— Европа е чудесно място — изпухтя Линъс и плъзна поглед по тялото на Стиви. — Европейките са страхотни жени!
Биби продължаваше да се взира в океана. Стиви усети, че бяха прекалили с приказките за съвместно щастие, и докосна Зандър по лакътя, за да му даде знак, че ще го остави за малко. После хвана ръката на приятелката си.
— Хайде, ела да се поразходим.
Двете тръгнаха по плажа. Когато се отдалечиха, Биби спря.
— Стив, искам да споделя нещо с теб.
— Разбира се. Можеш да ми кажеш всичко.
Биби пое дълбоко въздух и разкри плана си.
32
Лори
След около месец Питър Селзник се нанесе в къщата й. Той беше двайсет и седем годишен актьор, отскоро познат в киносредите покрай участието си в хитовия сериал „От съпрузи няма нужда“ където играеше гол до кръста градинар. Пълнометражният филм с първата му главна роля предстоеше да излезе на големия екран в началото на идната година.
Лори се беше помъчила да го хареса при първата им среща. Привличането би улеснило нещата. Само че така й не успя. Питър беше расов калифорнийски жребец — висок, снажен, мускулест, с небрежно разрошена русолява коса и чаровна усмивка, — но не беше неин тип. Обичаше да използва изрази като „готини мацки“, „яко“ и „нямай грижи, пич“. Напомняше й на задъхано и игриво кутре. Като се има предвид с какви хора можеше да я събере, Жаклин не я беше прецакала чак толкова.