Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Когато Кнут Ериксон уби баща й Емунд, Улвхилде беше съвсем малка и беше откарана в една шейна с майка си и малките си братя. Няколко години по-късно, когато тя вече нямаше ясни спомени за баща си, майка й се сдоби с нов мъж, пратен й от някакъв ярл от Линшьопинг, и през цялото време Улвхилде не видя нищо, което да я накара да мисли за съществуването на любов между нейната майка и новия мъж.
Улвхилде беше стигнала до извода, че ако това беше единственото, което губеше с живота навън, то тя можеше спокойно да остане в манастир завинаги и да даде обет, тъй като една монахиня, обрекла се на Бога, все пак живееше по-добър живот от една девица сред роднините си. Единственото, което пораждаше в нея съмнения доколко беше разумно да си представя по този начин остатъка от живота си, беше мисълта да даде вечен обет за послушание точно на майка Рикиса. Но тя се беше надявала, че може би щеше да дойде нова игуменка или че самата тя би могла да се премести в някой от манастирите, които Биргер Бруса искаше да построи. Защото, както стояха нещата, Сесилия Роса нямаше да остане до края на живота си в "Божия дом". Те щяха да се разделят безвъзвратно и когато този ден настъпеше, на Улвхилде нямаше да й остане нищо друго, освен любовта към Бога.
Другите две сестри бяха ужасени от мрачната представа за живота, която Улвхилде имаше. Те я заклеха никога да не дава обет, при всички случаи да почита Господ и Божията майка, но да го прави като свободен човек. Тогава Улвхилде възрази, че за нея и без това няма живот там навън, защото всичките й роднини са мъртви, а Сесилия Роса разпалено твърдеше, че това е нещо, което може да бъде променено, че нищо в тази връзка не е невъзможно, докато и двете имат добър приятел в лицето на кралица Сесилия Бланка.
В желанието си да откъсне Улвхилде от всички мисли за даване на обет Сесилия Роса изрече на висок глас неща, които досега само беше обмисляла и то отчасти. Тя призна пред себе си, макар и не на висок глас, че като че ли е била егоистка и не е можела да понесе мисълта, че още веднъж ще бъде оставена без приятел в "Божия дом". Но след като вече беше изрекла мисълта си на глас, трябваше да направи следващата стъпка в разговор със Сесилия Бланка следващия път, когато тя посетеше "Божия дом".
Що се отнася до самата нея, нещо съвсем различно накара бузите й да пламнат от този разговор. Тогава, когато я осъдиха на двадесет години зад стените на манастира, тя беше на не повече от седемнадесет години. Беше се опитала да си представи себе си на тридесет и седем години и беше видяла образа на една състарена и прегърбена жена без никакви останали жизнени сокове. Но сестра Леонор беше точно на тридесет и седем и излъчваше сила и младост, откакто любовта я благослови.
Сесилия Роса си представяше, че ако никога не се съмнява, ако никога не губи надежда, света Дева Мария ще я възнагради и ще й позволи на тридесет и седем годишна възраст да свети със същия плам като сестра Леонор.
Тази пролет в "Божия дом" нямаше да прилича на никоя друга, било то минала, или бъдеща. С началото на пролетта брат Люсиен започна да идва на нови посещения, защото сега в овощните градини имаше много работа и изглеждаше, че жаждата на сестра Леонор за знания беше неутолима. Тъй като Сесилия Роса и Улвхилде също бяха започнали да се интересуват все повече и повече от разсадите, които щяха да се отглеждат, беше съвсем в реда на нещата това, че те се намираха навън сред насажденията едновременно с монаха, дошъл на посещение, така че никой не би могъл да си помисли, че един мъж можеше да бъде оставен сам било с монахиня, или с девица в "Божия дом".
Впрочем Сесилия Роса и Улвхилде рядко не бяха свободни затова измислено наблюдение, защото те по-скоро прикриваха нарушителите, като стояха на пост. По този начин сестра Леонор и брат Люсиен се сдобиха със значително повече часове, прекарани в сладко уединение, отколкото иначе биха посмели да си отделят.
Проблемът беше, че всичко, ушито през зимата, изчезна много преди да настъпи лятото. Това беше добре за сандъците със сребро в "Божия дом", но в същото време Сесилия Роса и Улвхилде бяха принудени да се върнат на работа в предверието. Брат Люсиен обясни на сестра Леонор, че тази трудност може лесно да бъде преодоляна, а тя на свой ред го каза на двете си приятелки, тъй като те никога не говореха лично с брат Люсиен. Ако произвежданите стоки изчезваха толкова бързо, то това беше само защото цената беше прекалено ниска. Ако тя бъдеше повишена, то стоките щяха да остават за по-дълго време, човек щеше да организира работата си по-добре и тя щеше да му носи повече пари.