Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Този първи разговор и всички други, които винаги последваха в момента, в който те останеха сами, сближиха до голяма степен Сесилия Роса и сестра Леонор. А с разрешението на сестра Леонор и след категоричното заявление на Сесилия Роса, че няма защо да се страхуват от предателство от нейна страна, тя разказа всичко на Улвхилде Емундсдотер. От този момент нататък трите можеха да седят заедно в предверието до късно през зимните вечери с едно одеяло — нещо, което дори и майка Рикиса похвали.

Те се въртяха все около темата за любовта като в танц, който нямаше край. Веднъж, когато била на възрастта на Улвхилде, сестра Леонор срещнала любовта, но краят не бил щастлив. По причини, свързани най-вече с пари, мъжът, когото тя обичала тогава, сключил църковен брак с една грозна жена, която била вдовица и която той изобщо не обичал. Бащата на сестра Леонор я смъмрил за всичкия й плач и бил на мнение, че не трябва да се вдига много шум за нещо подобно, първо, защото жените не разбирали нещата, свързани с брака, поне не и младите жени. И второ, защото животът не свършвал след първото сляпо влюбване на млади години.

Сестра Леонор се чувствала толкова убедена в противното, че се заклела никога да не обича друг мъж, изобщо да не обича никой друг освен Небесния годеник. След това постъпила в манастир и горяла от нетърпение скоро след първата си година като послушница да даде обет.

Това, което Дева Мария й показваше сега, беше, че любовта е благоволение, с което може да бъде удостоен всеки и по всяко време. Вероятно светата Дева показваше също, че старият, строг баща на сестра Леонор е имал право, когато е говорел за първото младежко увлечение и е смятал, че с него не идва краят.

При последното и трите се засмяха весело, като си помислиха колко изненадан би останал старият баща, ако сега научеше, че е имал право, и как се е стигнало до там, че да има право!

Сякаш чрез този разговор и Сесилия Роса, и Улвхилде бяха въвлечени в прегрешението на сестра Леонор. Когато трите се окажеха сами и веднага започнеха да говорят за това, за което само те можеха да говорят в "Божия дом", бузите им пламваха и дишането им се ускоряваше. Забраненият плод имаше божествен вкус, дори и когато човек не ядеше от него, а само говореше за него.

Едно беше сигурно за сестра Леонор и Сесилия Роса. И двете бяха познали любовта, но това също така ги беше поставило в голяма опасност и беше довело до тежки наказания; Сесилия Роса беше осъдена на двадесет години изкупление, а сестра Леонор я заплашваше отлъчване.

Що се отнася до Улвхилде, случи се така, че това, което нейните две приятелки разказваха между другото по време на тези разговори промени живота й. Тя никога не беше вярвала кой знае колко в любовта, никога не беше виждала други стихотворения или разкази за любовта освен обикновени саги за елфи и самодиви и онова, което човек с удоволствие слушаше да се разказва в светлината на огъня през студените зимни вечери, но което не се отнасяше за реалния живот. Също както тя никога не беше виждала самодива, така не беше виждала и любов.