Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Според брат Люсиен, който в крайна сметка не беше по-добре подготвен да води счетоводна книга от другите монаси във Варнхем, положението в "Божия дом" беше по-лошо и от това в някоя миша дупка. В интерес на истината не липсваха постъпления, проблемът изобщо не беше там. Но нямаше никакъв баланс между това каква част от постъпленията вече бяха под формата на сребро и каква част бяха дългове или готови, но още непродадени стоки. Икономът Йонс нямаше никаква представа какво количество беше среброто, той каза, че по принцип го измервал в брой шепи и ако те били повече от десет, то опитът показвал, че това стигало за определен период от време, без да има нови постъпления, но ако шепите били по-малко от пет на брой, то трябвало да се допълва.

Оказа се също, че "Божия дом" имаше собственост, дадена под аренда, чиято рента не беше плащана от дълго време, тъй като от манастира бяха забравили за нея. Сесилия Роса беше толкова възприемчива към всичко, за което говореше брат Люсиен, колкото икономът Йонс беше неподатлив на обучение и раздразнителен. Той смяташе, че всичко, което е вършило работа преди, може да продължи да го прави, и че парите не са нещо, което може да се появи като с магия чрез използването на цифри и книги, а трябва да бъде спечелено с труд и пот.

При тези думи брат Люсиен само поклати глава. Той каза, че доходите на "Божия дом" могат почти да бъдат удвоени, ако има ред в счетоводните книги и че е грях Божието царство на земята да бъде управлявано толкова лошо, както се случваше в "Божия дом". Това изказване жегна майка Рикиса, макар че тя все още не знаеше какво да направи по въпроса.

Тази пролет брат Люсиен и сестра Леонор имаха много време за себе си, толкова много, че това скоро започна да личи по талията на сестра Леонор. Тя осъзна, че сега беше само въпрос на време преди престъплението й да бъде разкрито, плачеше и изпадаше в отчаяние, а и посещенията на брат Люсиен не можеха да я утешат.

Сесилия Роса и Улвхилде бяха видели какво беше на път да се случи. Та те можеха да го разберат по-добре от всеки друг в "Божия дом" и гледаха с други очи талията на една монахиня, защото знаеха тайната или просто защото бяха съучастници в прегрешението.

Бързото разпродаване на всичко, ушито през зимата, даде повод на трите приятелки да си отделят допълнително време за себе си в предверието. Тогава Сесилия Роса се опита да бъде разумна и да мисли като мъж, без да се вайка през цялото време, опита се поне да мисли така, както смяташе, че приятелката й Сесилия Бланка би направила. В случая нямаше смисъл да се плаче, защото плачът не водеше до нищо и ако човек не направеше нещо умно, щеше да последва още повече плач.