Никога не ме оставяй

— Благодаря ти, че ми я купи — казах аз.

Томи се усмихна.

— Ако бях отишъл при кутията с касетите, докато ти разглеждаше плочите, щях да я намеря аз, а не ти. Горкият Томи, пак не му провървя.

— Не виждам никаква разлика. Идеята да я потърсим бе изцяло твоя. Съвсем бях забравила за „загубения край на Англия“. След изказването на Рут настроението ми съвсем се развали. Така де! Джули Бриджуотър. Старата ми дружка. Сякаш не бяхме се разделяли нито за миг с нея. Интересно, кой ли ми я открадна навремето?

Отправихме взор нагоре по улицата да видим дали другите идват.

— Знаеш ли — каза Томи, — когато Рут ми разказа за изгубената касетка и аз видях в какво състояние си…

— Недей, Томи. Отдавна ми е минало. Не мисля да го обсъждам с нея, когато се появи.

— Не, имах друго предвид.

Той се отдръпна от колата, обърна се и ритна с крак предната гума, сякаш да я провери.

— Когато Рут ми каза онова, което ми каза, разбрах защо разглеждаше онези порнографски списания. Добре де, „разбрах“ не е точната дума. Имах си версия. Моя си теория. Поредната. Просто като чух думите на Рут, нещо в мозъка ми прещрака.

Знаех, че ме гледа, но аз бях вперила очи пред себе си и мълчах.

— И все пак, Кат, не съм напълно искрен с теб — продължи след малко той. — Дори Рут да е била права, макар и да не мисля така, защо търсиш своето „възможно аз“ в такива списания? Защо мислиш, че си била копирана от някое от онези момичета?

Свих рамене, без да го погледна.

— Не твърдя, че съм го правила с някакво намерение. Просто разглеждах и толкова.

В очите ми се появиха сълзи, които се постарах да скрия. Ала гласът ми ме издаде — трепна, когато заявих:

— Ако това толкова те безпокои, обещавам да не го правя повече.

Не знам дали Томи видя сълзите ми. Така или иначе, когато се приближи и ме прегърна през раменете, вече се контролирах. И преди го беше правил, така че в жеста му нямаше нищо особено или ново. При това се почувствах по-добре и дори се усмихнах. Тогава той ме пусна, ала двамата останахме така, почти докосвахме раменете си, опрели гръб в роувъра.

— Добре, няма смисъл, съгласна съм — казах аз. — Но нали всички се държим по този начин? Всички се интересуваме от нашите оригинали. Сам се попитай защо днес пристигнахме в този град. Не само аз, всички го правим.

— Нали знаеш, Кат, че на никого не съм споменал за това? Как съм те видял в котелното помещение. Нито на Рут, нито на когото и да е друг. И все пак, не мога да си го обясня. Защо го направи?

— Добре, Томи, ще ти кажа. Може и да не ти се изясни съвсем, но ще ти кажа. Просто от време на време, когато ми се прииска да правя секс, усещам желанието си твърде силно. Понякога то така ме завладява, че ми става дори страшно. Струва ми се, че и със стария Кефърс бих могла да го направя, толкова непреодолимо е то. Та затова… Това е единствената причина, поради която бях с Хю. И с Оливър. Не беше сериозно. Дори не ми бяха особено симпатични. Не разбирам какво означава това, а после, когато отмине, става ми страшно и толкова. Тогава започнах да си мисля: сигурно има защо да усещам такова желание. Трябва да е свързано с произхода ми. — Млъкнах, но Томи не каза нищо и аз продължих: — Реших, че ако намеря фотографията й в някое от онези списания, всичко ще ми се изясни. Нямах намерение да тръгна да я търся, нищо подобно. Просто това щеше да е поне някакво обяснение за моята същност.