Мрачни дни [bg]

— Точно така — кимна Скейпгрейс.

— Щастливи сме си такива, каквито сме.

— Радваме се на властта — поясни Скейпгрейс.

— Много даже сме си добре, само ние двамата, всъщност нищо особено ни няма. Съвсем естествено състояние. Няма от какво да се срамуваме…

— Бияч — каза Скейпгрейс, — млъкни.

— Готово.

— Няма да предадем Господаря — продължи Скейпгрейс. — Аз се присъединих към Бригадата на възмездието само по една-единствена причина…

— Моля?

— Какво ми се молиш?

— Бригадата на възмездието? Така ли се наричате?

— Че какво му е на името?

— Ами… Нищо. Превзето е. Сангуайн каза, че било „Клубът на отмъстителите“, та затова се зачудих.

— „Клуб“ звучи тъпо — защити се Скейпгрейс. — „Бригада“ е по-хубаво.

— Всъщност — намеси се Бияча, — една бригада най-често се състои от два до пет обособени полка, така че може би не е най-точният избор на наименование на нашата организация.

Скейпгрейс помръкна.

— Но „Полкът на възмездието“ въобще не е толкова впечатляващо.

— Освен това също не е точно — отвърна Бияча, — като се вземе предвид, че един полк е съставен от определен брой батальони. Бихме могли да се наречем „Батальонът на възмездието“, предполагам, макар че и това не става, защото в един батальон обикновено има около петстотин войници, а нашата група се състои от далеч по-малко членове.

— Какво ще кажете за „Отряд на възмездието“? — предложи Валкирия.

— Аз предпочитам „бригада“ — тросна се Скейпгрейс. — А сега вече си изгубих мисълта.

— Тъкмо се канеше да ми кажеш къде държат Танит и професора — обади се Валкирия.

— Не — не се хвана Скейпгрейс. — Сигурен съм, че всъщност се канех да те убия.

— Не се и опитвай.

— Само за това мечтая през последните две години.

— Започни да мечтаеш за други работи.

— Валкирия Каин, добре дошла в смъртта.

— Това е ужасно тъпа реплика.

Скейпгрейс се хвърли към нея и Валкирия го замери с огненото кълбо, което държеше вече от няколко минути. Пламъкът обгърна Вориен на секундата. Той се защура наоколо и запищя.

— Господарю Скейпгрейс! — изкрещя ужасено Бияча.

Валкирия се намръщи.

— Мислех, че не чувствате болка.

Скейпгрейс спря да се върти и да пищи. Просто застана насред стаята, втренчи се в момичето и продължи кротко да си пламти.

— Доста лесно гориш — отбеляза Валкирия. — Това някаква характерна черта на зомбитата ли е?

— Напоследък използва доста козметика — замислено рече Бияча. — Може би е постигнал някаква много силно горима смес.

Валкирия махна с ръка и пламъците на мига изчезнаха.

— Не съм си казал последната дума — изрече без ентусиазъм Скейпгрейс, врътна се и напусна хотела, оставяйки след себе си пътека от пушек. Бияча изръмжа за довиждане на момичето и бързичко се понесе след господаря си.