Мрачни дни [bg]

Слязоха от колата и Валкирия последва Скълдъгъри през разбитата порта на двора. Стъпките им хрущяха по пътеката, която водеше към къщата. Надникнаха през отворената входна врата. Влажните стени бяха покрити с мърляви зеленикави тапети, нашарени с големи петна на местата, където хартията беше избеляла от слънцето. Подът беше гол, а стълбището — застлано с килим. Който и да е бил собственикът на тази къща през 70-те години на двайсети век, очевидно е искал килимът да отива по цвят на тапетите, но ефектът беше противен — десенът на килима предизвикваше асоциация с гнойна жлъчка. Скълдъгъри прокара леко кокалчетата на пръстите си по касата на вратата и дълбоко в къщата се дочу шумолене.

В следващия миг се отвори една от вътрешните врати. Майрън Скитника не беше нито кой знае колко висок, нито особено строен, нито пък красив. Всъщност, не беше нищо особено. Беше стандартен и незабележим като всеки блед и небръснат отдавна мъж.

— Скълдъгъри — рече. — Сянката ти не е падала на прага ми от сума ти време.

— Нямаше ме.

— Чух. Това ще да е Валкирия Каин, а?

Валкирия се усмихна и подаде ръка. Майрън й обърна гръб.

— Влизайте — каза.

Мъжът се стори на Валкирия особено отблъскващ. Въпреки това двамата го последваха в кухнята. Масата беше зарината с празни кутии от пица и шишета от вино, в мивката се извисяваше камара мръсни чинии. Остатъци, които вероятно са били храна, отдавна бяха засъхнали по съдовете и се бяха спекли окончателно, а Валкирия забеляза, че буквално всяка една чаша в помещението имаше зелена плесен по ръба. Въздухът беше спарен, мухи жужаха и се блъскаха в мръсните прозорци.

— Харесва ми какви промени си направил тука — обади се най-сетне Скълдъгъри.

Майрън извади кутийка бира от хладилника и я отвори с изщракване.

— Не ти ли се е искало понякога да те навести истинската Мери Попинс, а? Нали се сещаш, само щраква с пръсти и чиниите се измиват сами, парцалът забърсва пода и така нататък? Би ми спестило много пари, дето сега ги давам на домашната помощница.

Валкирия се начумери.

— Имате домашна помощница?

— Това беше шега. Тази не е от досетливите, а, Скълдъгъри?

Всяка следа от и без това престореното възпитано поведение изчезна от лицето на Валкирия и се смени с открита и очевидна враждебност.

— Не е като последния ти партньор — продължи Майрън и приседна на ръба на масата. — Онзи, дето умря, имам предвид. Как умря той, я ми припомни? Не се сещам точно.

— От ужасна смърт — отвърна Скълдъгъри.

— Умря, пищейки твоето име, да, сега си спомних. Ама като се сетя за това, веднага се обърквам. Когато е пищял името ти в агонията си той всъщност за помощ ли е викал или те е проклинал?

— По малко и от двете, предполагам. Майрън, не съм съгласен да обиждаш партньорката ми. Бих се хвърлил като тигър в нейна защита, но Валкирия е напълно способна сама да отстоява положението си. Валкирия? Свободна си да отговориш на господина по начин, който ти се вижда подходящ.