Мрачни дни [bg]

— По-скоро реалистка, господине. Но, ако куп, както благоволихте да се изразите, кръвожадни зомбита се помъчи да ме изяде, аз ще се защитавам, уверявам ви.

— И какъв ти е планът — ще се постараеш да им преседнеш на гърлото може би?

— Сангуайн — обади се Валкирия, — млъкни. Ти си единственият тука, който не е в състояние да използва каквито и да било магически сили, така че просто не си в позиция да подценяваш онези, които все още разполагат с магия.

Американецът се вторачи в нея.

— Мразя те.

Един прозорец се пръсна на парчета. После и втори. Групата се премести в общия хол. Тук прозорците бяха два. Единият беше препречен с библиотечния шкаф, но пред втория висеше само завеса. Първото зомби вече се мъчеше да пропълзи през него. Известно време гледаха как завесата мърда като жива, после двете й половини се разделиха. Зомбито беше наполовина в стаята и вдигна поглед към жертвите си. Заръмжа и посегна, но Скълдъгъри го застреля.

— Целете се в главите — каза скелетът. — Изгарянето също върши работа, но отнема повече време. Чупете им краката, това ги забавя. Не им позволявайте да ви ухапят.

— Никога досега не съм се бил със зомбита — каза господин Джиб. — С всякакви други същества съм се бил, но със зомбита — не. Но винаги много ми се е искало да пробвам.

— Тук в хотел „Среднощ“ — промълви Антон Страха, — правим всичко, за да задоволим желанията на нашите гости.

Още две зомбита се бутаха през прозореца, Скълдъгъри застреля и тях. Сега шкафът с книгите се тресеше. Някъде в задната част на хотела се счупи трети прозорец.

— Аз ще се погрижа за това — каза Страха мрачно и излезе от хола. По вратата на главния вход също се посипаха удари.

Сангуайн вдигна една маса и я тресна в стената. Откърти единия й крак и го подхвърли на госпожица Нунцио, която го улови и го стисна с две ръце. Вторият крак отиде при господин Джиб, а третият остана при тексасеца.

Втренчена в Сангуайн, Валкирия щракна с пръсти и призова пламък в дланта си. Сангуайн промърмори нещо неразбрано и й метна последния крак от масата.

— Хайде, де! — подвикна господин Джиб на съществата отвън. — Нямаме цяла нощ на разположение.

— Не дразнете зомбитата — неодобрително се обади Скълдъгъри с тон на портиер.

Господин Джиб се разсмя и пое към прозореца.

— Тия чудесии са съвсем безопасни — рече. — Вонята им ще ни убие по-бързо, те няма нужда дори да се мъчат.

От прозореца се протегна ръка, сграбчи господин Джиб за китката и го дръпна силно напред.

— Ей, не, я почакай — успя да каже само той, последва второ дръпване и оплешивяващият магьосник изхвръкна през прозореца, преди Скълдъгъри и Валкирия да успеят да го стигнат. Не успя дори да изпищи.

— Господи божичко — рече госпожица Нунцио.

— Много ли магьосници-лингвисти свършват изядени, а? — лениво проточи Сангуайн.