![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
— О, да, притежава ги — отвърна Граус. — О, да, притежавам ги. Притежавам и още много, много неща.
— Стискаме ли си ръцете тогава?
Старецът погледна тъмничаря си в очите и по лицето му се разля усмивка, подобна на зейнала рана.
— Стискаме ги, господин Скарабей.
34.
Срещата
Давина Мар застана пред барплота и обясни на тъповатото момче какъв сандвич иска. След това повтори поръчката, но по-бавно, използвайки по-кратки думи. Момчето най-сетне кимна и се отдалечи, но детективката просто беше убедена, че то няма да свърши работата както трябва. Точно това презираше у смъртните — нелепата им несръчност. Обичайното им невежество. Откровената им глупост.
Не би могла да изрече тези свои мисли на глас, разбира се, не и в положението си на агент на Убежището, още по-малко в ролята си на главен детектив. Част от работата й беше да закриля смъртните, да ги защитава от опасността, която представляваше за тях магическата общност. Но всъщност дали все още изпълняваше ролята на главен детектив на Убежището сега, след като Скълдъгъри Плезънт беше отново на линия? Вместо да си върши работата и да издирва вампира, който си позволи да атакува Убежището, Давина Мар беше пренасочена към друга задача и сега търсеше замъци, при това по молба именно на детектива скелет. Тази задача беше толкова под достойнството й, че щеше да бъде смешна, ако не беше така унизителна.
Усети, че мъжът е застанал до нея. Не се налагаше да се обръща и да го поглежда.
— Закъсня.
— Трябваше да се уверя, че не се каниш да ме вкараш в капан — отвърна мъжът, а златните му очи шареха по менюто, окачено срещу барплота. — Прости скептицизма ми, но ти вече два пъти ни отказваш. Какво те накара да си промениш мнението?
— Сега виждам нещата по-ясно от преди.
Тъповатото момче се върна да свери поръчката й и пак изчезна нанякъде.
— Гилд не е годен да управлява Убежището — каза Мар. — Прави глупави грешки. Бяга от отговорност.
— Чух, че те бил разжалвал.
Лицето на Мар пламна, но тя успя да удържи гласа си спокоен.
— Временно пренасочване на нова позиция — каза. — Просто една от поредните грешни преценки на Върховния маг напоследък.
— Значи ще ни помогнеш, така ли да разбирам?
— Да.
— Надявахме се господин Блис да поеме нещата — каза й мъжът. — Смъртта му предизвика драстична промяна в плановете ни. Надявам се, че осъзнаваш това.
— Колко драстична? — попита детективката.
— Ще унищожим Убежището — отвърна мъжът. — И ще сложим ръка на всичко, което остане след него.
Тъповатото момче се върна със сандвича й. Нямаше нищо общо с поръчката й, но тя и без това не беше гладна. Американката го плати и си прибра рестото, извърна се и погледна мъжа в очите.
— Планът ме урежда — каза му и напусна заведението.
35.
Майрън Скитника
Къщата имаше лице.
Двата големи прозореца на първия етаж сякаш следяха Бентлито, което спря отпред. Боята на фасадата приличаше на суха кожа, напукана и олющена, предната врата зееше като зяпнала уста. Щеше да е страшна, осъзна Валкирия, ако не бяха спуснатите щори на прозорците, които придаваха на къщата полузаспало изражение. Цялостното впечатление беше, че човек я сварва насред някаква гигантска прозявка.
— Едно време — почна Скълдъгъри, — Майрън Скитника търгуваше с информация, точно като Чайна. И както нея я уважават в магьосническия свят, така го уважаваха и него. Докато един ден всичко приключи.
— Как така? — попита Валкирия.
— Преди сто и петдесет, да не бяха и двеста години, господин Блис научи истинското име на Майрън. Майрън и Блис се ненавиждаха, вечно си вдигаха скандали, вечно се държаха за гушите. Една вечер, в една кръчма в Белфаст, когато седели заедно и се предполагало да обсъждат поредния план за справяне с Меволент, двамата отново почнали да спорят. Не съм присъствал лично, но както ми разказаха, Майрън почнал да дразни Блис, предизвиквал го, а господин Блис само се облегнал назад на стола си и много спокойно и съвсем тихо изрекъл: „Лодиган, вън“. Майрън побелял като платно и на секундата си излязъл. Господин Блис само се усмихнал.
— Лодиган ли е истинското име на Майрън?