Мрачни дни [bg]

Скитника облиза устни.

— Беше твърде късно — каза сковано. — Печатът върху името действа, само ако го сложиш преди някой да го е узнал и използвал в твой ущърб.

— Разбирам — кимна момичето. — Но ти дори не си имал понятие кое е истинското ти име, нали? А господин Блис го е знаел. А пък ти си подразнил господин Блис. Просто не мога да си представя как си го постигнал, ти си такъв чаровен и приятен компаньон.

Майрън остави бирата върху и без това претрупаната маса и впи очи във Валкирия.

— Искате да знаете дали съм дочул нещо? Е, дочух. Чух за вас. И за двама ви. Долавящите приказват много и то все за някакъв изверг на име Даркесата, която щяла да ви убие. С удоволствие ще почакам. Скълдъгъри, ние с тебе никога не сме си допадали особено, а ти, момиче, не ми харесваш въобще, с ръка на сърцето ти го казвам. Ако питате мене, колкото по-скоро ви докопа извергът, толкова по-добре.

— И ние чухме за тези видения — отвърна Скълдъгъри спокойно. — Но, ако бях на твое място, нямаше да приказвам толкова самоуверено. Даркесата ще убие нас двамата, вярно е, но едновременно с това ще избие и всички други живи същества по света, така като е почнала, няма какво да си играе на парче. Тази част от информацията май си я пропуснал.

Майрън потърка небръснатата си челюст и премълча.

— Искаме да знаем къде се крие Скарабей — повтори Валкирия.

— Не знам къде се крие. Никой не знае. Психопатите, с които се е заобиколил, не се изпускат пред приятелите си просто, защото нямат приятели. Никой не знае къде им е леговището.

— Знаем, че са в някакъв замък — помогна му Валкирия.

— Е, с това трябваше да почнеш! — сопна се Майрън. — Не обърнах особено внимание на това, когато го чух, но ще ви кажа, че напоследък се забелязва голямо движение около старата резиденция на Серпин.

— Замъкът на Серпин беше запечатан — обади се Скълдъгъри.

— Е, предполагам, че са намерили начин да го разпечатат.

Скълдъгъри се изправи и нахлупи шапката си. Измъкна от вътрешния джоб на палтото си навита на руло пачка банкноти и я остави на масата върху обърната наопаки картонена кофа от пържени пилешки бутчета.

— Благодаря ти за помощта — каза.

— Удоволствието беше изцяло мое — изсумтя Майрън.

Скълдъгъри докосна шапката си за поздрав и излезе. Валкирия стана да го последва.

— С интересни хора си се забъркала — тихо каза Майрън и тя се обърна да го погледне. — Прихващаш и от лошите им навици вече. Голяма остроумница си станала край детектива, както гледам.

— Изглежда, че така е станало, да.

— Само да те предупредя. На света може и да не са останали много хора, които да ми имат доверие, но онези, които имат доверие на твоя приятел скелета, са още по-малко. Казвам ти го само така, да ти дам храна за размисъл.