![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Мирисът на опърлена мъртва плът накара Валкирия веднага да тръгне да търси Скълдъгъри. Откри го в едно от задните помещения, подхванал Страха, който една се крепеше на краката си. Стените наоколо бяха омазани в парчета от зомбита.
— Страха ли е сторил това? — ахна Валкирия, вцепенена от вида на чистата насилствена жестокост, разкрила се пред очите й. — Сам? Без оръжие?
— Технически погледнато — отвърна Скълдъгъри, — Антон сам по себе си е оръжие. По-точно вътрешната му същност е оръжие.
— Какво е „вътрешна същност“?
— Това е лошата част от личността ми — отговори Страха. Говореше така, сякаш всяка дума му причиняваше болка. — Когато имам нужда от нея, я призовавам и я пускам на свобода. А след всеки път, когато правя това, ми трябва все повече време да се възстановя — той се навъси. — Сангуайн беше тук. Влезе и… — сграбчи ръкава си и рязко го дръпна нагоре. Над лакътя му беше закопчана метална гривна, а от нея висеше малко парче срязана верижка. — Взел е ключа.
Валкирия хукна след Скълдъгъри, който качи стъпалата с две крачки. Изправиха се пред стая номер двайсет и четири. Вратата беше затворена, а ключът стърчеше от ключалката.
— Взел е един от Останките — каза скелетът.
— Откъде знаеш? Може още да е вътре.
Скълдъгъри поклати глава.
— Изобщо не е стъпвал в стаята. Открехнал е вратата на милиметър и най-близкият от Останките е бил всмукан от Капана за души. Ако Сангуайн беше влязъл в стаята, щяха да го разкостят, а след това да излязат и да обладаят всички в хотела. След това щяха да се пръснат и да обладаят всички в страната. Провалихме се.
— И сега какво?
— Сега трябва да намерим замъка на Скарабей преди Кенспекъл да е поправил Механизма. Познавам някой, който би могъл да ни помогне. Вероятността да го стори е малка, но кой може да каже какво е в наши дни „голяма вероятност“? Възможностите ни и без това се изчерпаха вече — Скълдъгъри завъртя ключа, докато чуха как ключалката изщрака, после го измъкна. — А, ако отсега нататък някой се опита да ни попречи, ще му разкажем играта.
33.
Обладан
Скарабей освободи Останката, отстъпи бързо вън от стаята и затвори вратата. Отиде в съседното помещение, където Били Рей вече беше нагласил монитора, на който от известно време наблюдаваха затворения професор Кенспекъл Граус. Личеше си гневът, изписан на лицето на Останката, макар самият той да представляваше сребриста, едва видима сянка, която се мяташе от ъгъл в ъгъл. Професорът знаеше отлично какво му се готви, но не започна да пищи, нито да моли за милост. Скарабей почувства уважение към пленника си.
След като задоволи любопитството си и огледа заобикалящата го среда, Останката насочи вниманието си към стареца, прикован с верига към стената. Професорът не откъсваше очи от съществото, което се местеше светкавично насам-натам. После то се приближи и професорът инстинктивно се дръпна. Но Останката просто си играеше с него.
Съществото се хвърли още веднъж рязко към професора, който го напсува в отговор. После Останката удари. Заби се в отворената уста на стареца. Очите на професора се разшириха от паника, докато Останката си проправяше насилствено път надолу в тялото му. В гърлото на професора се образува буца, после буцата пропълзя нататък и изчезна в него. Кенспекъл Граус се сгъна одве.
Били Рей поклати глава.
— Мразя ги тия гадове — промърмори.
Скарабей влезе обратно при Граус и професорът вдигна очи към него.
— Знаеш защо си тук — каза Скарабей. — Големи главоболия ни струваше да те измъкнем от онази стая, в която те бяха затворили. Ако сториш каквото ти поръчваме, ще те освободим след това. Ако не го сториш, ще те върнем там, където те намерихме и вместо теб ще вземем някой от събратята ти. Сигурен съм, че следващият от твоята порода, когото докараме тук и му предложим сделката, няма да се поколебае да прегърне възможността да се освободи. Какво ще кажеш?
— Не ти вярвам — изрече Граус с глас, който подбираше думите така, както лешояд подбира късове развалено месо. Останката беше отвикнал да говори.
— Лошо няма — отвърна Скарабей. — Аз също не ти вярвам. Но двамата сме в ситуация, при която можем да си помогнем един на друг. Както вече си разбрал, надеждата ни е, че старецът, когото в момента си навлякъл като износен костюм, притежава всички знания и умения за изпълнението на интересуващата ни задача. Така ли е?