![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се преметна и веднага пак се изправи, но Сангуайн също беше станал и я връхлетя. Валкирия опита да му подложи тялото си и да го преметне през рамото си, но американецът беше твърде едър и тежък. Момичето се обърна с лице към него и в този момент пръстите му стиснаха гърлото й. Тя рязко замахна с лакът нагоре между ръцете му и го удари в брадичката. Били Рей зяпна, главата му се отметна назад, хватката му се охлаби. Валкирия заби маса сгъстени сенки в гърдите му и той залитна назад. Удари се в стената и се свлече на пода. Плененото сред тухлите зомби посегна към него, но не можа да го достигне и застена отново.
Валкирия чу как госпожица Нунцио започна да пищи и изхвърча от кухнята.
31.
Били Рей
Били Рей полежа малко неподвижно, чакайки мозъкът му отново да се включи на скорост. После много бавно се надигна и се изправи. Пресметна, че има поне две, ако не и три счупени ребра, за които трябва да благодари отново на момиченцето и трижди проклетия й пръстен. Помъчи се да не се съсредоточава върху факта, че я беше стиснал за гърлото, но отново не беше успял да я убие. Нямаше нужда да си го припомня, бездруго беше вече достатъчно ядосан.
Огледа се за бръснача си и го видя под готварската печка. Болката в ребрата го преряза, когато се наведе да вдигне оръжието, но когато острието отново легна в ръката му, усещането го накара да се почувства малко по-добре.
Излезе от кухнята, газейки върху телата на зомбитата. Увери се старателно, че момичето и скелетът са заети с друго и тихомълком се втурна към задната част на хотела. Едно зомби го срещна и посегна да го докопа, но Били Рей го отхвърли и го блъсна в стената. Тухлите се раздалечиха пред магията на американеца, тялото на зомбито се мушна сред тях и когато Сангуайн го пусна, тухлите отново се сключиха и притиснаха съществото. Това беше всичко, останало от магическите способности на Били Рей — ироничен еквивалент на способността да отвориш една врата, но не и да преминеш през нея. Сангуайн изръмжа глухо и продължи напред. Като стана дума за врати…
Антон Страха беше зает да отблъсква нападението на зомбитата откъм задната страна на хотела. В момента беше паднал на колене на пода, напълно изтощен, заобиколен от късове от телата на ликвидираните живи мъртъвци.
— Победихме ли? — попита Страха едва чуто.
Без да каже и дума, Сангуайн приближи и го изрита в лицето. Ритникът събори чернокосия магьосник настрани. Били Рей изви и притисна с длан ребрата си. Всяко движение му причиняваше пронизваща болка. Скърцайки със зъби, Сангуайн се приведе, коленичи полека до Страха и затърси ключа.
32.
Положението се влошава
Скълдъгъри изтегли една дълга треска от съсипаната маса и прониза с нея главата на едно зомби. После хвърли поглед през стаята и потърси Валкирия. Помежду им лежеше море от парчета на трупове. Някои още стенеха и се въртяха, но повечето лежаха неподвижно и не създаваха проблеми.
Госпожица Нунцио беше мъртва. Беше се подхлъзнала в локва съсирена кръв, докато се бореше с четири зомбита едновременно. Зомбитата я бяха налетели от всички страни и бяха накъсали тялото й на малки късчета. Магьосницата ги руга на двайсет различни езика, преди да замлъкне завинаги. Единственото хубаво в ужасната й смърт беше фактът, че от тялото й не беше останало парче достатъчно голямо, че да се върне към живот от силата на зомби заразата.
Валкирия беше покрита с кръв от главата до петите. Ръцете й бяха така уморени, че не можеше да ги повдигне и едва се крепеше на краката си.
— Ще отида да нагледам Антон — каза Скълдъгъри и излезе от хола.
Всички столове и дивани в стаята бяха на трески. Нямаше къде да се седне. Влачейки натежалите си крака, Валкирия прекоси помещението и се отправи към стола зад плота на рецепцията. Всичко, за което мечтаеше в момента, беше горещ душ и местенце, където да полегне. Струваше й се, че не иска чак толкова много.
Тъкмо стигна до рецепцията, когато още две зомбита налетяха отнякъде. Валкирия отстъпи и призова пламък. Отвори уста да повика Скълдъгъри, но после позна едното зомби.
Вориен Скейпгрейс се взираше в нея, а зомбито на средна възраст зад гърба му полагаше геройски усилия да изглежда злобно.
— Моят архивраг — изръмжа Скейпгрейс.
Валкирия се смръщи.