Време на мъчения [bg]

Паркър изгледа новините, докато се обличаше, след което подкара към „Форест Авеню“, паркира на няколко преки от местопрестъплението и отиде пеш до полицейските заграждения. От другата им страна имаше множество автомобили, някои с отличителни знаци, други — без, и един бус на следствието. Отдясно видя автомобила на Съдебна медицина и няколко души в гащеризони. Около колата на Грифин бяха наредени паравани, които да я предпазват от любопитните зяпачи, които вече се бяха наредили наоколо. Вятърът разнасяше смрадта на изгорения автомобил. Отблизо полицаите усещаха миризмата и на Грифин.

Телефонът на Паркър иззвъня: отново беше Кастин.

— Поразпитах тук-там — каза той. — Трупът още не е идентифициран, но колата категорично е на Грифин, а около гърдите и шията на жертвата са открити разтопени найлони. Изглежда, е бил вързан за седалката и оставен да изгори. Искаш ли да уговоря среща в полицията? Колкото по-скоро им разкажем, каквото знаем, толкова по-добре.

— Не, аз ще се обадя. Ако ти го направиш, от самото начало ще им станем неприятни.

— Имаш приятели в полицията ли?

Паркър се загледа в жената, която излезе иззад параваните. Лицето й беше скрито зад маска, а на ръцете си носеше сини латексови ръкавици. Изхвърли ги в чувала за боклук, а после свали и маската, но Паркър я беше познал още в мига, в който я зърна.