![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
— Сеньор — рекъл тогава Ланселот, — твоите думи ми доставят голямо удовлетворение. Мисля си, че след като Господ Бог е приел да допринеса за зачеването на такъв плод, то онзи, който е изпълнен с толкова много достойнства, не би трябвало да допусне неговият баща, какъвто и да е той, да погине. Напротив, би трябвало денем и нощем да се моли на Господ Бог, в името на благодатното Му милосърдие, да се смили над мен и с Негова помощ да се изтръгна от лошия живот, в който толкова отдавна съм затънал.
— Ще ти кажа как стоят нещата в действителност — отвърнал монахът. — Що се отнася до смъртните грехове, всеки си носи последствията: бащата — своя дял от тях, синът — своя. Нито синът споделя неблагополучията на бащата, нито бащата — тези на сина, ала всеки получава своята плата според онова, което е заслужил. Ето защо не е редно да се уповаваш на своя син, а единствено на Бог, защото ако поискаш помощта Му, Той ще ти се притече всеки път, когато е необходимо, и навсякъде, където и да си.
— Понеже е очевидно — рекъл Ланселот, — че никой освен Иисус не може да ми бъде полезен и да ме подкрепи, то аз Го моля да ми се притече на помощ и да не ме оставя да падна в ръцете на Неприятеля човешки, за да успея и аз от своя страна да Му върна съкровището, на което Той толкова държи, сиреч моята душа, и то в онзи страховит Ден, в който Той ще викне на злите и лошите: „Махай се оттук, прокълнато племе, за да потънеш във вечния огън!“
А на добрите ще каже обичливите думи: „Елате при Мен, наследници и благословени синове на Моя Отец! Влезте в радостта, която никога не ще спре!“
Дълго си приказвали монахът и Ланселот, а когато настанало време за вечеря, двамата излезли от параклиса, седнали в дома му и се нахранили с хляб и пиво. Сетне отшелникът, който не бил приготвил друга постеля, поканил Ланселот да си легне върху сеното, а той, понеже бил много уморен и изтощен, тутакси заспал и изобщо не се сетил да потърси удобствата, на които бил свикнал, защото ако ги бил поискал, изобщо нямало да заспи, като се има предвид колко твърда била земята и колко груба — власеницата, която дращела кожата му. Ала той вече бил обикнал тези неудобства и несгоди повече, отколкото всички други удоволствия, които бил изпитал през живота си дотогава. Затова, каквото и да му се случело, нищо не можело да го подразни или да му натежи.
Така през тази нощ той се наспал и си починал в дома на отшелника. Когато денят сменил нощта, той станал и отишъл да присъства на утренята в параклиса. След отслужването й пък надянал доспехите си, скочил на коня и си взел сбогом със своя домакин, а монахът от все сърце го насърчил да продължи делото, с което се бил захванал. Ланселот обещал, че така и ще стори, стига Бог да му праща здраве и сила, след което препуснал през гората, без да следва ни път, нито пътека, защото мислите му се въртели все около досегашния му живот, а душата му била изпълнена със съжаление за големите грешки, които бил извършил и които довели дотам да изгуби явилата му се насън благородна компания. Мъката му била толкова голяма, че започнал да се притеснява да не изпадне в пълно отчаяние. Ала понеже бил вложил цялата си вяра в Иисус, той се надявал, че все някой ден ще се добере до онова място, от което бил прогонен, и да се върне в обществото на своите предци.
След като яздил до пладне, Ланселот стигнал до една голяма поляна в гората и съгледал пред себе си мощен, добре разположен замък, обкръжен от всички страни със стени и ровове. Пред него се разстилала ливада, на която били разпънати най-малко стотина копринени палатки в най-различни разцветки, а пред тях имало не по-малко от петстотин рицари, яздещи породисти жребци. Те вече били започнали голям турнир, отличаващ се с пищност и великолепие, като участниците били разделени на две: едните били с бели доспехи, а другите — с черни. Инак във въоръженията им друга разлика нямало. Тези в белите доспехи били застанали откъм гората, а другите — пред замъка.
Те вече били започнали този изключителен турнир, а броят на повалените на земята бил направо смайващ. Ланселот дълго наблюдавал развитието на нещата, додето не решил, че рицарите от отбора на замъка са притиснати и всеки миг ще претърпят поражение, въпреки че са далеч по-многобройни от противниците си. Тогава се спуснал към тях, изпълнен с желание да им помогне с каквото може, насочил върха на копието си напред и се устремил в пълен галоп. Нанесъл на първия изпречил му се съперник такъв мощен удар, че го изпратил на земята заедно с коня му. Продължил движението си напред, халосал следващия и счупил копието си, ала все пак успял да го хвърли оземи.