Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Бен пресече оживената Филхармоникерщрасе и продължи към двореца „Албертина“. Видя знак за трамвайна спирка, изчака трамвай и се качи. Лай го очакваше в евтината хотелска стая от другата страна на канала.

Кински допиваше четвъртото си кафе, когато — след малко повече от час — Бен и Лай влязоха заедно в кафенето. Когато Лай се приближи до масата, той стана и учтиво я поздрави. После се обърна към Бен.

— Започнах да си мисля, че няма да дойдете.

— Още едно кафе?

— Дума да не става! — отвърна Кински.

Лай свали тъмните очила и ги остави на масата. Косата й беше вързана на опашка. Носеше вълнена шапка. Бен седна до нея.

Тя огледа внимателно Кински.

— Разбирам, че разполагате с информация за моя брат.

— Кажи й каквото разправи на мен — подкани го Бен.

Кински й разказа всичко, което знаеше по случая, като й обясняваше и най-малките подробности. Докато говореше, Лай слушаше внимателно. Разказа й как случайно се е натъкнал на Мадлен Лоран, която после се оказала Ерика Ман, но и това едва ли било истинското й име. Цялата история с Лоран била за прикриване на случилото се. После Кински извади от джоба си найлоновото пликче с 9-милиметрови гилзи и го сложи на ленената покривка пред Лай.

— Открих ги на брега на езерото — каза простичко той.

Тя ги разгледа внимателно; знаеше какво представляват.

— Не разбирам — каза накрая тя. — Брат ми се е удавил. Не е бил застрелян.

— Не са стреляли по него — обади се Бен, — а по леда в краката му.

Тя притвори очи. Той я погали по ръката и леко стисна китката й.

Кински продължаваше да говори. Разправи им как се бе опитал да върне случая с Оливър за доразследване. Как неизвестни лица бяха отвлекли Клара от училище и я бяха използвали, за да му затворят устата; как шефът му бе отстранен без предупреждение, а заедно с него и всичките му шансове да разследва повторно случая.

Лай го погледна загрижено.

— А къде е сега Клара?

— На сигурно място. Добре е.

— Кажи й за мъжа с ухото — подсказа Бен и пипна висулката на ухото си.

Кински обясни как Клара е описала похитителя си. Лай се извърна и погледна Бен с разширени от ужас очи.

— Ухото! — прошепна тя. — Мъжът от видеоклипа на Оливър, и той беше с откъсната висулка!

— Какъв видеоклип? — попита Кински.

— Трябва ни усамотено място с компютър — каза Бен.

— Няма проблем — отвърна Кински. Стана, отиде до бара и поиска да говори с управителя. Показа служебната си карта и след по-малко от пет минути бяха настанени в малка конферентна зала в задната част на хотела. Седнаха край продълговатата маса и Бен постави диска в компютъра.