Гробовни тайни [bg]

— Трябвам ли ви за нещо, сър? — попита Роупър.

Симс едва го погледна, докато закопчаваше гащеризона и обуваше предпазните обувки.

— Засега не, но изчакай, докато приключим с доктор Хънтър.

Без да погледне дали съм готов, Симс влезе в къщата.

От елегантната, спокойна атмосфера на къщата не бе останало нищо. Облечените в бяло криминалисти събираха оборудването си, но следите от случилото се бяха навсякъде. Всяка повърхност бе покрита с прах за откриване на пръстови отпечатъци, сякаш къщата е била затворена и е събирала прахоляк с години. По пода насред пръстта от обърнатата саксия бяха разпилени парчета стъкло от счупения прозорец. Къщата все още миришеше на хризантеми, но сега се долавяше и мирисът на изпражнения и засъхнала кръв, който обикновено остава след насилствена смърт.

— Убиецът е влязъл, след като е разбил кухненската врата — обясни ми Симс и внимателно заобиколи кални отпечатъци от стъпки, които криминалистите фотографираха. — Както виждате, не е направил никакъв опит да заличи следите си. Освен това открихме следи от храчка, които ще ни дадат възможност да направим ДНК анализ.

— Храчка?

— Изглежда, убиецът се е изплюл на пода — заяви той съвсем делово.

Движеше се пред мен и ми пречеше да виждам. В един момент направи крачка встрани и видях пред себе си Ленард Уейнрайт.

Съдебномедицинският археолог изглеждаше жалък в смъртта си. Беше облечен в пижама и стар раиран халат, лежеше свит в началото на стълбите, сред парчета стъкло от витрината на бюфета. Кръвта по порезните рани, получени при счупването, беше засъхнала по него. По пода също се забелязваха черни петна, но те не бяха особено големи, така че той не бе починал от кръвозагуба. Лицето му бе полускрито от кичур сива сплъстена коса, но се виждаха притворените му кървясали очи. Главата му беше неестествено извита на една страна и почти лежеше върху рамото му. Вратът му е счупен, мина ми веднага през ума. Установих, че съм вперил поглед в босите крака на Уейнрайт. Бяха жълти и покрити с мазоли, глезените, които се подаваха от пижамата, бяха на стар човек, слаби и почти без косми.

Уейнрайт никак не би се зарадвал някой да го види в това състояние.

Не очаквах, че трупът все още ще е в къщата. Присъствал съм на не едно местопрестъпление, виждал съм жертви на насилствена смърт, но това тук беше различно. Само преди четиридесет и осем часа разговарях с Уейнрайт и гледката на пода ме свари неподготвен.

Един дребен човек, облечен в огромен гащеризон, бе коленичил с термометър в ръка до трупа и разсеяно си тананикаше нещо. Веселата мелодия ми беше позната, беше нещо от Гилбърт и Съливан, но не можех да се сетя точно какво. Ръцете в бели ръкавици бяха малки като на дете и въпреки че лицето бе скрито зад маска, веднага разпознах златните очила.