Гробовни тайни [bg]

Никой не изглеждаше много доволен да ни види. В едната си ръка Симс държеше чифт черни кожени ръкавици, с които нетърпеливо пошляпваше крака си.

— Доктор Хънтър, нали така? — започна той. — Мога ли да попитам какво правите тук?

Софи не ми даде възможност да отговоря.

— Какво е станало? Кой е убит?

Симс само я изгледа и се обърна към мен:

— Попитах ви какво правите тук.

— Чухме за убийството. Знам, че професор Уейнрайт живее тук. Искахме да се уверим, че той и съпругата му са добре.

— Това по какъв начин ви засяга?

Независимо от високия му ранг в полицията поведението му започваше да ме дразни.

— Защото реших, че убийството може да е дело на Монк.

Роупър погледна смутено към Симс. Изражението на главния инспектор не се промени, но погледът му стана леден.

— Пуснете го да мине — нареди той на полицая.

Мушнах се под полицейската лента, като се мъчех да прикрия изненадата си. Софи понечи да ме последва.

— Само доктор Хънтър — заяви Симс.

Полицаят й препречи пътя.

— О, я, стига! — опита се да протестира тя.

— Доктор Хънтър е консултант към полицията. — Безизразният поглед на Симс спря върху синината на лицето й. — Доколкото знам, вие вече не сте.

Софи беше готова да започне да спори с него.

— Ще се видим в колата — намесих се бързо аз, знаейки, че Симс никога няма да промени решението си.

Тя ме погледна ядно, след това грабна ключовете от ръката ми и тръгна обратно.

Симс вече крачеше към къщата, идеално лъснатите му черни обувки скърцаха по покритата с чакъл алея. Роупър го следваше по петите. Вятърът развя оредялата му коса. Все още използваше прекалено голямо количество афтършейв, но го беше заменил с по-скъпа марка.

— Май сме се събрали всички от онова време. — Усмивката му приличаше повече на нервен тик. — Тя май не остана много доволна. Какво се е случило с лицето й?

Учудих се, че ми задава този въпрос. Но от друга страна, нямах представа дали все още работи с Тери.

— Някой е нахлул в къщата й и я нападнал.

— Трябва да си сложи по-здрава ключалка. Кога е станало това?

— Преди четири дни.

Усмивката изчезна от лицето му, когато направи връзката: точно преди четири дни Монк беше избягал от затвора.

— Открили ли са нападателя?

Почти бях забравил предупреждението, или по-точно заплахата на Тери, че и аз мога да се окажа заподозрян. Тази мисъл не ми подейства никак успокояващо.

— Все още не. Тя не си спомня нищо от случилото се.

— Била ли е изнасилена?

— Не.

— Откраднато ли е нещо?

— Не.

Роупър изсумтя от изненада.