Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

— Така каза и господин Стикли — въздъхна Мери.

— Опасявам се, че трябва да се съглася с него, Мери. Слейд е човекът, който ще може да разреши всичките ти проблеми.

Грешка. Слейд създава проблеми. Точка.

— Искам да ми се обадиш, ако имаш неприятности с него. Всъщност искам да ми кажеш, ако имаш проблеми с когото и да било. Искам да съм сигурен, че ще получиш абсолютно цялата помощ, която мога да ти дам.

— Много съм ти задължена за това.

— И още едно последно нещо. Знаеш, нали, че всичките ти съобщения ще пристигат в няколко екземпляра и ще се разпращат в няколко департамента във Вашингтон?

— Да.

— Добре, ако искаш да ми изпратиш някое съобщение, което да не прочете никой друг, освен мен, трябва да сложиш горе на съобщението три знака „х“. И съобщението ти ще получа само аз.

— Ще го запомня.

Летище „Шарл дьо Гол“ приличаше на сцена от научнофантастичен филм с безбройните си каменни колони и както се стори на Мери, със стотиците бясно препускащи ескалатори. Летището беше претъпкано с пътници.

— Не се отделяйте от мен, деца — предупреди ги Мери.

Когато слязоха от ескалатора, тя безпомощно се огледа. Спря един от минаващите покрай тях французи и напрягайки се да си спомни малкото изречения на френски, които знаеше, неуверено запита:

— Pardon, monsieur, où sont les bagages?19

— Съжалявам, мадам — отвърна й той високомерно със силен френски акцент, — не говоря английски. — И отмина, оставяйки недоумяващата Мери да гледа подир него.

В същия момент един добре облечен американец се приближи забързано към Мери и децата.

— Извинете, госпожо посланик! Аз трябваше да ви посрещна на летището, но се забавих поради транспортно произшествие. Аз съм Питър Калас от американското посолство.

— Страшно се радвам да ви видя — каза Мери. — Мисля, че просто не мога да се оправя. — Тя му представи децата. — Къде можем да си намерим багажа?

— Няма проблеми — увери я Калас. — Ще се погрижа за всичко.

И той удържа на думата си. Петнадесет минути по-късно, когато другите пътници тепърва започваха да преминават през митническия и паспортния контрол, Мери, Бет и Тим се отправиха към изхода на летището.

Инспектор Анри Дюран от Главната дирекция за външна сигурност към Френската разузнавателна служба наблюдаваше как Мери и децата се качиха в чакащата ги лимузина. След като колата отпътува, инспекторът отиде до редицата от телефонни автомати и влезе в една от кабините. Той затвори вратата, пусна един жетон и набра някакъв номер.

Когато от другата страна отговориха, той каза: Veuillez dire à Thor gue son paquet est arrivé à Paris.20

Лимузината спря пред американското посолство, където вече ги очакваха репортери от френската преса.

Питър Калас погледна през прозореца на колата и възкликна:

— Господи! Та това прилича на митинг!

Вътре в сградата на посолството ги очакваше Хаф Саймън, американският посланик във Франция, родом от Тексас. Беше на средна възраст, имаше кръгло лице и любопитни очи, които надничаха изпод перчем от гъста червена коса, която увенчаваше главата му.

— Всички изгарят от нетърпение да се запознаят с вас, госпожо посланик. Журналистите ме преследваха по петите цялата сутрин.

Пресконференцията на Мери продължи повече от час и когато свърши, тя беше напълно изтощена. Отведоха Мери и децата в кабинета на посланика.

— Е — каза той, — радвам се, че всичко свърши. Когато пристигнах тук, за да поема поста, ме удостоиха с кратка бележка на последната страница на „Льо Монд“, доколкото си спомням. — Той се усмихна. — Е, разбира се, аз не съм красив като вас. — Спомни си нещо. — Обади ми се Стантън Роджърс. Уведоми ме, че отговарям с живота си пред Белия дом за това вие, Бет и Том да се наслаждавате на всяка секунда, прекарана в Париж.

— Наистина ли отговаряте с живота си? — попита Тим.

— Това са неговите думи — кимна посланик Саймън. — Той много ви обича всичките.

— И ние много го харесваме — увери го Мери.

— Запазил съм ви апартамент в „Риц“. Това е един чудесен хотел близо до площад „Конкорд“. Убеден съм, че там ще се чувствате отлично.

— Благодаря. — И добави притеснено. — Много ли е скъпо?

— Да, но не и за вас. Стантън Роджърс е уредил Държавният департамент да поеме всичките ви разноски.

вернуться

Извинете, господине, къде са багажите? (фр.). — Б.пр.

вернуться

Моля, съобщете на Тор, че пратката му пристигна в Париж (фр.). — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?