Господари на войната [bg]

Автор: Райан Крис
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Джей Ей Ем Джи Букс
ISBN: 978-619-90117-2-0
Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:

В Париж един възрастен сириец е убит по време на сутрешната си разходка. В разрушените от войната градове на Сирия правителствените войски изтребват сънародниците си. Руснаците подкрепят правителството на Сирия, докато французите и англичаните оказват помощ на две враждуващи помежду си бунтовнически групировки, а в Северна Африка младият войник от SAS Дани Блек приключва изпълнението на поредната тежка мисия. И веднага трябва да вземе участие в следващата. Задачата на агента от МИ-6 Хюго Бъкингам е с помощта на отделението на Дани Блек да установи връзка с една от сирийските бунтовнически групировки, както и с екипа от частни предприемачи, които подготвят членовете й за свалянето на правителството в страната и за установяване на удобен за бизнес интересите на Великобритания режим. След като става свидетел на сделките между англичаните и бунтовниците, Дани осъзнава кои всъщност са господарите на войната. Привлечен към забулената в мистерия орбита на частните военни предприемачи, той открива един свят, в който смъртта се раздава от този, чийто залог е най-висок, и хората са в състояние да продадат всеки, ако цената ги устройва. И се натъква на тайна, която преобръща живота му… Крис Райън е роден през 1961 г. в едно село до Нюкасъл. През 1984 г. постъпва в SAS. По време на десетгодишната си служба в Полка участва в множество военни операции и е командир на отделение от снайперисти в един от отрядите за борба с тероризма. По време на войната в Персийския залив от осемчленното отделение, в което участва, единствено той успява да се спаси и да избяга от Ирак. Трима от войниците загиват, а четирима са пленени. Бягството му е уникално по рода си в цялата история на SAS. През последните две години от службата си в Полка, обучава бъдещи кадри на SAS. През 1994 г. напуска SAS. Оттогава работи в областта на опазване на сигурността в различни части на света.

Перейти на страницу:

Бъкингам погледна Дани. Очевидно не вярваше на тези мъже, но Дани си даваше сметка, че приятелят му е прав: двамата с Бъкингам едва ли щяха да издържат още дълго без сън. След няколко минути Дани вече лежеше по гръб в камиона. Беше сложил раницата под главата си, а автоматът му беше до него върху пода на камиона. Бъкингам се разположи до него. Двамата мъже заспаха веднага.

Дани се стресна и се събуди. Краката му бяха натежали от умора. Бяха му нужни няколко секунди, за да си спомни къде се намира. Вече се зазоряваше. Настъпваше вторият ден от престоя му в Сирия. Беше сам в камиона. Дръпна брезента настрани и се огледа.

Мъжете се бяха събрали на две групи. Четиримата шофьори бяха клекнали между двата камиона, а Таф, Бъкингам, Скинър, Хектор и мъжът, когото Таф беше нарекъл Ди Фрайз, стояха до вратата на хамбара и разговаряха. Бъкингам изглеждаше необичайно разгорещен. Разговорът им продължаваше вече пет минути, когато Скинър случайно погледна през рамо, забеляза, че Дани ги наблюдава, и сръга Таф. Таф се обърна и тръгна към Дани. Върху лицето му грейна усмивка.

— Наспа ли се, чедо?

Дани надникна покрай него. Скинър свиваше цигара. Бъкингам, както обикновено, се въртеше неспокойно.

— За какво разговаряхте? — попита Дани.

— Обсъждахме какво ще правим, след като пристигнем в града.

— И доколкото разбрах, Бъкингам ви даваше полезни съвети?

— Не бих казал. Уредили сме среща с твоя приятел Асу в дванайсет часа на обяд. Първо обаче ще се отбием в нашата квартира. Двамата с Бъкингам трябва да отмиете калта от лицето си.

— Къде се намира квартирата ви?

— В северозападната част на града, която до известна степен е пощадена от бомбардировките. Наоколо обаче е пълно с бунтовници. Ще минем през източната част на града. — Таф сви рамене. — Или по-точно през онова, което е останало от него.

— Нали каза, че по това време в града е спокойно?

— Сравнително спокойно. В този полуразрушен град никога не е напълно спокойно. Бъкингам е голям мухльо. Трябваше да го застреляш веднага след като пристигнахте и да съобщиш на началниците си, че е загинал от вражески огън.

Дани примигна.

— Трябва да изпълня задачата, която ми е поставена, Таф.

— Така или иначе ще си получиш заплатата, чедо, каквото и да се случи с разузнавача. — Таф се ухили. — Будалкам те, Дани. Време е да тръгваме. Колкото по-бързо пристигнем в града, толкова по-скоро двамата с Бъкингам ще се приберете у дома. Повярвай ми, в Хомс човек не бива да остава прекалено дълго. — Отново се ухили. — Както и в Херефорд.

Таф беше прав. Градът беше необичайно спокоен за една военна зона. Това обаче не създаваше чувство за сигурност. Не се знаеше какво може да се случи във всеки един момент.

На Дани не му се нравеше фактът, че му се налага да се вози в този покрит камион, без да е в състояние да вижда какво се случва навън. Трябваше обаче да признае пред себе си, че идеята на Таф да бъдат откарани в града със сирийски военни камиони е добра. Напълно в стила му. Предпочиташе да избегне битката, вместо да я предизвика. Влязоха в града без проблеми. Дори, докато минаваха през опасните райони, всичко изглеждаше спокойно.

За разлика от ума му. Откакто двамата с Бъкингам излязоха от скривалището си, вниманието на Дани беше твърде заето с усилията му да опази както своя живот, така и живота на Бъкингам, за да разсъждава върху каквото и да било друго. Сега обаче мрачната реалност изпълни съзнанието му. Беше загубил тримата си партньори само няколко часа след като стъпиха на сирийска земя. Погледът на Джак не преставаше да го преследва. Представяше си с ужас униженията, на които бяха подложени Спъд и Грег, ако все още бяха живи. Служителите на сирийската тайна полиция често пребиваха до смърт жертвите си. Едно от основните правила на Полка беше, че командирът трябва да се грижи за войниците си. Той се беше провалил. Тази мисъл го накара да се почувства още по-зле.

Имаше обаче още нещо, което не му даваше мира. Разговорът с Бъкингам в дренажната тръба малко преди да се появи сирийският войник се беше запечатал в съзнанието му и той не беше в състояние да се освободи от него. Какво беше казал Бъкингам? „Сигурно е било тежко за брат ти да гледа как застрелват майка му.“ Той обаче беше сигурен, че майка му е починала малко след като го е родила. Или поне така му бяха казали.

А може би не беше запомнил правилно?

Опита се да се върне към спомените от ранното си детство. Разговорите вече бяха избледнели в паметта му. Не беше забравил обаче, че винаги, когато ставаше дума за майка му, баща му бързаше да смени темата. Дани смяташе, че причината е в амнезията в резултат от раната, която беше получил по време на акция.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?