Господари на войната [bg]

Двамата мъже бяха сериозни. Напрегнати. Мълчаха, защото бяха нащрек. В противен случай не биха били в състояние да реагират бързо, ако възникнеше някаква опасност. Шосето вече беше започнало да се спуска надолу, което означаваше, че са на около четирийсет километра от Хомс. Камионът намали и Дани реши, че са стигнали до някакъв разклон. Вместо обаче да завие, той спря. Таф и Скинър преметнаха автоматите през гърдите си. Дани също.

— Слизаме ли? — попита.

Таф кимна.

— Другият камион е на километър след нас. Момчетата ще ни прикриват, ако се натъкнем на засада.

— Бъкингам с кого е?

— С Хектор и Ди Фрайз. Те са добри момчета. Можеш да им имаш пълно доверие.

Дани нямаше основание да не вярва на тези думи, след като човекът, който ги изрече, беше Таф.

Чуха се гласове. Разговорът се водеше на арабски. Дани надникна и видя, че до кабината на камиона са застанали войници. Гласовете им бяха приглушени, но по тона им разбра, че спорят с шофьора.

Таф и Скинър се спогледаха. Таф кимна. Скинър, който седеше в задната част на каросерията, извади от кобура на колана си револвер. Револверът беше с двойно действие, с приблизително 27 сантиметрова цев. Нестандартен. Дани веднага го позна — беше „Смит енд Уесън“, 500. Патронът с калибър.500 е пригоден по-скоро за лов, отколкото за военни цели. Един изстрел от него беше в състояние да повали едър дивеч на разстояние от сто метра. Дани можеше да си представи какво ще се случи, ако с него се простреля човек от упор.

— Не е ли малко крайно? — попита Дани.

— Смъртта си е смърт — отвърна Скинър, без да го погледне. — Няма никакво значение по какъв начин ще те застигне.

Таф се обърна към Дани.

— Трябва да се действа твърдо. Тези хора първо стрелят, а после задават въпроси.

Дани кимна и вдигна автомата.

Стъпки. Откъм кабината, покрай каросерията, към задната й част. Дани напрегна слух. Според него мъжете бяха трима. Очевидно и според Таф, който вдигна три пръста.

Тихо почукване по стената на кабината. Седем пъти.

— Това означава, че са общо седем — каза Таф. — Ще останат още четирима, ако застреляме тези.

— Не е кой знае каква бариера — каза Дани и вдигна автомата.

— Според шосето — отвърна Таф.

— А другите?

— Предупредени са да се забавят малко. Когато пристигнат, вече ще сме приключили с тези войници — каза Таф в момента, в който брезентът се отмести.

Оказа се много лесно. Войниците от контролно-пропусквателния пункт подписаха смъртните си присъди в момента, в който решиха да надникнат в камиона, вместо да махнат на шофьора да продължи напред. Ключалката на задния капак на каросерията изщрака и той се отвори.

Скинър стреля първи. Куршумът попадна в лицето на нещастния сирийски войник, който беше свалил капака. Сякаш избухна светлинно-звукова граната. Последва оглушителен трясък и от мястото около ръката на Скинър, която се беше повдигнала леко от силата на отката, изригна огън. Косата на войника пламна и за части от секундата Дани зърна опустошителния резултат от ударната сила на голямокалибрения патрон: лицето му се беше отделило от останалата част на черепа, сякаш главата му беше от порцелан. След като трупът падна на земята, той видя другите двама войници, които бяха застанали на метър от камиона. Беше дошъл техният ред. Таф и Дани стреляха едновременно, целейки се в гърдите им, и звукът от автоматите им изглеждаше прекалено слаб след трясъка от пистолета на Скинър.