Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако знаех, той отдавна щеше да е мъртъв. Опитах се да разбера. Прегледах всички списъци на Полка, в които фигурираха известните ръководители на ИРА. Издирих ги до един и направих всичко възможно, за да ги накарам да пропеят. Никой не знаеше нищо. Застрелях трима, преди началниците ми от Полка да успеят да ме спрат. Върнаха ме обратно в Херефорд като награда за това, че се опитвах да намеря стрелеца. Не ги виня.
Таф се взря в пространството пред себе си. Дани мълчеше като онемял. Опитваше се да асимилира думите му и да преосмисли историята на живота си.
Измина една минута.
— Защо не е довършил баща ми? — попита тихо Дани.
— Болничният персонал му е попречил. Предполагам, че се е уплашил. В този момент аз пристигнах в болницата. Баща ти беше в много тежко състояние. Не вярвах, че ще оживее. Що се отнася до майка ти… — Таф замълча, а върху лицето му се изписа болка. — Добре че баща ти си изгуби паметта. Никой не би искал да запомни тази гледка. — За първи път откакто разговаряха, Таф погледна Дани в очите. — Брат ти обаче не извади този късмет. Беше видял всичко от край до край. Не си спомня подробностите, но…
— Но какво?
— Винаги, когато се чудиш защо е излязъл от релси, си спомняй през какво е преминал. Нито едно дете не трябва да преживява подобно нещо.
— Нито едно дете не трябва да напада баща си.
— Той не е добре, Дани. Мисля, че това е ясно на всички.
— Защо досега не си ми казал?
Вцепенението на Дани бързо прерастваше в ярост.
— Такова беше желанието на баща ти. След като видя какво стана с Кайл, не искаше и ти да последваш примера му. — Таф подсмръкна. — Имаше, разбира се, и други причини.
— Какви?
— Тайните служби не позволиха да бъде дадена гласност на убийството — не бяха цитирани никакви имена. Случаят беше оповестен като поредния терористичен акт.
— Защото скапаните идиоти не са хванали убиеца — отвърна гневно Дани.
— Ченгетата откриха в парка на болницата униформата, с която е бил облечен. По нея е имало кървави петна.
— Браво! — изкрещя Дани. — Заслужават медал.
— Направиха всичко възможно да го открият, чедо. Човекът беше стрелял и се беше изпарил като дим.
Отново настъпи мълчание. След малко се чу далечен изстрел от снайпер. Трите момчета на двора се обърнаха тревожно към мястото, откъдето беше долетял. Дани не трепна. Потеше се обилно и причината за това не беше единствено в слънцето. Беше раздиран от чувства. От гняв към Таф, защото досега не му беше разказал за случилото се, макар че в същото време се опитваше да го разбере. И от мрачна решителност.
— Ще го намеря — наруши мълчанието Дани. — Каквото и да ми коства това.
Таф сглоби автомата, без да постави пълнителя. Вдигна го и няколко пъти го зареди и натисна спусъка, за да се убеди, че действа безотказно, а после вкара в отвора заредения пълнител, зареди оръжието и спусна предпазителя.
— Извикай ме, когато го откриеш. Ще дойда веднага. — Погледна към Дани. — Знаех, че някога ще научиш истината, чедо. Аз лично все не намирах подходящия момент да ти я кажа. Съжалявам.
Изправи се на крака и понечи да влезе в къщата, за да прибере автомата на мястото му.
— Таф! — извика след него Дани.
Приятелят му спря и се обърна.
— Как изглеждаше тя? Имам предвид майка ми.
Таф не му отговори веднага. Върху лицето му се изписа същото странно изражение както в деня, в който Дани го беше видял да се взира в снимката на майка му.
— Тя беше най-красивото момиче, което някога съм срещал — изрече тихо.
Обърна се и влезе в къщата, оставяйки Дани сам с тревожните му мисли.
16
Трябваше да тръгнат в единайсет часа.
Таф и хората му започнаха да се приготвят четирийсет и пет минути преди това. Хектор провери Ланд Роувърите. Макар че разчитаха на сирийците като шофьори, той очевидно не им се доверяваше напълно, що се отнасяше до поддръжката на автомобилите. После подреди тубите с резервно гориво в багажниците и допълни радиаторите с вода. Скинър и Ди Фрайз се погрижиха за автоматите и мунициите. Дани се сети, че с Ди Фрайз не си бяха разменили и една дума, откакто се бяха срещнали. Таф му беше казал, че Ди Фрайз е служил в холандските специални части, сякаш с това искаше да обясни мълчанието му. Мъжът беше със сплескан нос и дълбока цепка на брадата — грозновато копеле, но Дани си помисли, че едва ли са го наели заради външния му вид. Таф беше клекнал в единия ъгъл на двора, разстлал върху земята пред себе си карта на Хомс, а двамата шофьори бяха застанали до него. Обясняваше им маршрута, който трябваше да следват. Дани не се съмняваше, че разполага с няколко варианта, в случай че нещо се обърка. Той самият щеше да се запознае с тях след окончателното им уточняване, ето защо тръгна да извика Бъкингам.