Господари на войната [bg]

От това място пожарът изглеждаше малък, но според Дани беше обхванал район от около петдесет квадратни метра. През нощта много къщи щяха да се превърнат в пепелища. Над града летяха пет хеликоптера. На различна височина, но достатъчно ниско, за да могат прожекторите им да проникнат във всяко кътче от него. Последва трасиращ огън.

Дани преброи три откоса в продължение на двайсет секунди. Предположи, че обстрелват с тежка картечница районите без електричество, като покриват отсечка от петстотин метра с куршуми, всеки четвърти от които е трасиращ. Чуваше се пукотът на оръжието, а светлините приличаха на фойерверки. Въздействието им върху хората със сигурност беше потресаващо.

Бъкингам се приближи до Дани. В началото мълчеше, а когато проговори, гласът му беше дрезгав.

— Там, долу, изглежда доста страховито — каза тихо.

— Ако не ти харесва, можеш да останеш тук — отвърна Дани.

— Налагаше ли се да убивате всички онези хора?

Дани погледна към Таф и Скинър, които бяха застанали до камиона, и извика:

— Бъкингам ще пътува с нас.

Скинър изсумтя пренебрежително и отвърна:

— Няма как да стане.

Дани не му обърна внимание.

— Говоря сериозно, Таф. Аз отговарям за него, а не вие.

— Благодаря ти — измърмори Бъкингам.

Таф прошепна нещо на Скинър, който поклати сърдито глава и се отдръпна. После Таф вдигна палец към камиона. Дани кимна и каза на Бъкингам:

— Качвай се. Трябва да се махаме оттук.

Потеглиха. Бъкингам седеше до Дани. Таф мълчеше. Изглеждаше така, сякаш между него и Скинър всичко е наред, и Дани съжали, че е бил рязък. Беше обаче страшно напрегнат — изминалите два дни му се бяха сторили прекалено дълги. Скинър отново седна в задната част на камиона. Сви няколко цигари и ги изпуши. Винаги когато дърпаше от цигарата, пламъчето осветяваше лицето му и Дани зърваше очите му, вперени в него — студени и враждебни.

След четирийсет и пет минути камионът излезе от шосето.

— Какво става? — попита Дани.

— Ще изчакаме да се съмне, преди да влезем в града — отвърна Таф. — Тогава е сравнително спокойно. Бомбардировките спират, а снайперистите още спят, защото улиците са пусти. Ще можем да се придвижим по-безопасно.

Дани кимна. Стратегията изглеждаше разумна. Когато камионът спря, Дани, Таф и Скинър огледаха местността. Шофьорите паркираха колите в един изоставен каменен хамбар на петдесет метра северно от шосето. Прикритието беше добро и камионите не бяха оставили следи по спечената земя.

— Дремни малко, чедо — каза Таф. — И ти — добави, кимайки към Бъкингам. — И двамата имате нужда от сън. Ние ще ви пазим.