Господари на войната [bg]

Таф поклати глава.

— Не му се бъркай, чедо — отвърна той със спокоен глас, който учуди Дани. — Той знае какво прави. И в никакъв случай няма да ти благодари за помощта.

Ако някой друг му беше казал това, Дани нямаше да му обърне внимание, защото едно от първите неща, които беше научил в Полка, бе да не се опитва да върши сам неща, когато не се налага. Беше научил обаче много повече от Таф, отколкото от инструктора си. Отстъпи назад.

Сякаш наблюдаваше котка, която си играе с мишка. Дори и звуците бяха същите. Ужасеният сирийски войник хленчеше, докато се опитваше да избяга — беше успял да се изкачи на петнайсет метра нагоре по склона, но си даваше ясно сметка, че усилията му са напразни. Това беше причината за звуците, които издаваше. В паниката си дори не се сещаше да се отбранява с оръжието си, ето защо Скинър не бързаше. Скинър застана в подножието на склона. Войникът пълзеше на четири крака и явно отпадаше все повече и повече, защото напредваше бавно. Скинър го наблюдава в продължение на пет секунди, а после тръгна с лекота нагоре.

Тишина. Скинър насочи огромния револвер — не към главата, нито към гърба на войника, а към слабините му. От дулото му изскочи оранжев пламък. Последва оглушителен трясък, който се сля с безумния писък на войника.

В този момент изскърцаха спирачки и вторият камион — този, в който беше Бъкингам, — спря пред бариерите. От него изскочиха двама мъже в камуфлажни униформи с готови за стрелба автомати. Нямаше обаче към кого да ги насочат. Таф вдигна ръка и те се заковаха на място като послушни кучета.

Простреляният войник продължаваше да пищи. Скинър го гледаше с наклонена на една страна глава и се усмихваше презрително. Тъй като беше преброил изстрелите, Дани знаеше, че от петте патрона в барабана е останал само един. Скинър обаче удължаваше агонията на войника и изпитваше садистично удоволствие от това.

Дани се освободи от Таф. Макар и да си даваше сметка, че Скинър е полудял, виковете на войника бяха достатъчно силни, за да привлекат вниманието на хората, които се намираха в района. Трябваше да го накара да млъкне. Изтича към склона и се заизкачва по него. Скинър толкова се беше увлякъл, че усети Дани едва когато той беше на два метра зад него.

— Махай се, по дяволите! — извика и се обърна с насочен към Дани револвер.

Дани не му обърна внимание. Вдигна автомата си и стреля в главата на войника. След като писъците секнаха, Дани се обърна към наемника с бръснатата глава. Лицето му беше непроницаемо, но Дани усети напрежението във въздуха. Таф извика тихо и напрегнато „Хектор!“, и единият от мъжете, които пазеха Бъкингам, се затича към тях. Беше нисък и набит, с широки рамене и рошава руса коса. Застана между Дани и Скинър.