![Господари на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/4/gospodari-na-vojnata-bg-download.jpg)
Господари на войната [bg]
- Автор: Райан Крис
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Джей Ей Ем Джи Букс
- ISBN: 978-619-90117-2-0
- Переводчик: Стоянка Сербезова-Леви
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господари на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще се видим по-късно момчета.
Обърна се с гръб към тях и се отправи към стълбището. Спомни си думите на Сондърс: „Винаги има начин да се изкарат допълнително пари, докато човек е там.“ Явно Хектор и Скинър си бяха намерили начин да се сдобиват със странични доходи. Това си беше тяхна работа. А и в момента въобще не му беше до тях.
Таф седеше пред къщата с гръб към вратата, кръстосал крака, и почистваше своя „Колт командо“. Дани за първи път се намираше във военна зона заедно с него. Със суровото си, обветрено лице, тук той изглеждаше напълно на мястото си. Вписваше се в обстановката подобно на мебел, поставена на подходящото място. След като Дани седна до него върху мръсната земя, Таф му кимна и продължи да се занимава с оръжието си. Слънцето вече беше напекло и Дани усети, че кожата му е започнала да го смъди. Свали пистолета си от жилетката, извади пълнителя и започна да го разглобява. Мислите му обаче бяха другаде. В главата му напираха въпроси, но не знаеше как да ги зададе.
— Какво те тревожи, чедо? — попита Таф, без да вдига очи от автомата.
Дани беше готов да му каже, че нищо не го тревожи. Реши обаче, че няма смисъл да крие притесненията си от Таф. Винаги можеше да сподели с него каквото и да било.
— Загубих момчетата — каза. — Аз носех отговорност за тях и ги загубих. Явно трябва да се примиря с този факт.
Таф остави автомата на скута си, зарея поглед към двора и попита:
— Разказвал ли съм ти за Белфаст?
Дани поклати глава.
— Бях почти сигурен. По принцип не обичам да споделям. — Вдигна отново автомата и продължи да го почиства. — Един информатор ни беше издал тайната квартира на група северноирландски терористи. Бях командир на отделението, което трябваше да очисти тези копелета. В колата имаше един офицер, който трябваше да остане в нея. Той обаче реши да слезе. Един Господ знае защо. Застрелях го от прозореца на една от спалните, докато тичаше по улицата. Може би не трябваше да го правя, а да го спра по друг начин.
Настъпи мълчание.
— Все още ли си мислиш за него? — попита Дани.
Таф сви рамене.
— Естествено. Но той беше от SAS. И беше наясно с инструкциите и с последствията от нарушаването им. Съжалявам, че го убих. Присъствах на погребението му, стисках ръцете на близките му и изричах подходящите за случая думи. Но не се чувствам отговорен. — Отправи на Дани пронизващ поглед. — И ти не бива да съжаляваш. Ти си добро момче, Дани, но приемаш нещата твърде навътре. Как се казваше момчето, което загина?
— Джак.
— Ако Джак беше тук сега, а ти беше загинал, смяташ ли, че той щеше да изпитва угризения?
Дани поклати глава. Като че ли Таф винаги знаеше какво да каже. Облегна главата си на стената и затвори очи.
— Има и още нещо.
— Давай направо, чедо.
Гласът на Таф беше весел, сякаш се радваше на любимия си племенник.
— Докато бяхме в онази дренажна тръба, Бъкингам спомена нещо. За майка ми. Предполагам, че го е прочел в досието ми. Не знам.
Таф не вдигна очи. Извади пълнителя от автомата.
— Какво по-точно?
Изведнъж гласът му загуби веселостта си и стана напрегнат. Дани отвори очи. Таф продължаваше да гледа надолу.
— Че е била застреляна.
Лицето на Таф остана спокойно, но Дани, който го познаваше толкова добре, видя как кожата около очите му се опъна леко. Таф мълча в продължение на трийсет секунди.
— Не искам да те лъжа, чедо — изрече най-накрая. — Би трябвало обаче да си сигурен, че си готов да научиш отговорите, преди да започнеш да задаваш въпросите.
— За Бога, Таф…
Автоматът изщрака — Таф беше отделил приклада от тялото.
— Майка ти беше от Северна Ирландия. — Гласът на Таф звучеше почти монотонно. — Семейството й не страдаше от сектантски предразсъдъци, но баща ти беше войник от Британската армия. И което беше още по-лошо — служеше в Парашутния полк. Двамата си даваха сметка, че представляват мишена за терористите. И бяха изключително предпазливи.
— Но какво…
Таф му даде знак с ръка да замълчи. Очевидно си събираше мислите, преди да продължи да говори.
— Случи се в деня на раждането ти. Ти беше само на няколко часа. В болницата се промъкна един убиец от ИРА, преоблечен като санитар. Застреля майка ти. Опита се да застреля и баща ти.
Таф вдигна рамене, сякаш това беше всичко, което можеше да каже.
Стомахът на Дани се сви.
— Кой беше този убиец?