Мозайка от убийства [bg]

— Не беше много дълго — отговори Робърт с унил тон. — Сър Магнъс ми беше уредил тази работа. След като татко си тръгна, той се опита да го замести и да помогне, с каквото може. Не беше лош човек — поне не съвсем. Уреди ме като чирак във „Форд“, но там всичко се обърка. Признавам си, че аз бях виновен за всичко. Не бях щастлив в онзи чужд град, където не познавах никого. Пиех повече, отколкото трябва, и се забърках в едно сбиване в кварталната кръчма, „Синия глиган“. За едното нищо…

Той кимна на Чъб.

— Но това е истина. Арестуваха ме за една вечер — и сигурно нямаше да ми се размине с това, ако сър Магнъс отново не се беше намесил, за да ми помогне. Той говори с полицаите и те се съгласиха да ме пуснат, без да ми повдигат обвинение, но за мен това беше краят на работата ми там. Върнах се в Саксби и той ме уреди на това място, на което съм в момента. Винаги съм обичал да се занимавам с коли. Сигурно съм го наследил от татко — макар че не наследих нищо друго от него.

— Защо се скарахте с майка си в седмицата, когато тя намери смъртта си? — попита Тип.

— За нищо и никакво. Тя искаше да поправя една лампа. Това е. Наистина ли си мислите, че съм я убил заради това, господин Пит? Заклевам се, дори не съм я доближавал — а и няма как да съм го направил. Джой ви е казала. Онази вечер бях с нея! Цялата вечер и през цялата нощ. Двамата излязохме заедно от апартамента — значи, ако аз ви лъжа, тя също ви лъже, а защо да го прави?

— Простете ми, но не е сигурно, че това е съвсем вярно — каза Тип.

Той се обърна към Джой Сандърлинг, която като че ли се стегна в очакване на онова, което щеше да последва.

— Когато ме посетихте в Лондон, вие ми казахте, че през цялото време сте били заедно. Но сигурна ли сте, че непрекъснато ви е бил пред очите? Не сте ли взели душ или вана? Не сте ли приготвяли закуската?

Джой се изчерви.

— И двете, господин Тип. Може би е имало десет или петнадесет минути, през които Робърт не ми е бил пред очите…

— А мотопедът ви е бил паркиран пред входа, госпожице Сандърлинг. Макар че разстоянието е твърде голямо, за да се измине пеша, на Робърт нямаше да му трябват повече от две-три минути, за да стигне до имението с него — както вие сама ни казахте. Не е невъзможно да е отишъл дотам с мотопеда, да е убил майка си, която му е причинявала толкова неприятности и е била толкова твърдо против брака ви, а след това да се е върнал — докато вие сте били в кухнята или в банята.

След като беше изказал тази хипотеза, той отново се обърна към Робърт.

— А сър Магнъс? — продължи той. — Можете ли да ми кажете къде сте били в осем и половина вечерта, когато е бил убит той?