![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Да си чула нещо за Фойкс и просветен ди Кабон? — настоятелно попита Иста. — Не сме ги виждали, откакто ги скрихме в онзи канал.
Лис поклати намръщено глава.
— Казах за тях в куриерската станция и предупредих лейтенанта на лорд Толноксо, когато се разминахме. По онова време не знаех дали са ги пленили джоконците, също като вас, или са успели да се измъкнат, нито дали са тръгнали по пътя и в каква посока, или са поели направо през гората. Така че отидох в храма в Маради, намерих една старша свещена от ордена на просветен ди Кабон и й разказах всичко за сполетялата ни беда и че свещеният ни най-вероятно е някъде по пътищата и спешно се нуждае от помощ. Тя обеща да прати посветени да ги търсят.
— Добре си се сетила за това — каза доволно и с топлота в гласа Иста.
Лис се усмихна признателно.
— Реших, че поне на първо време няма какво друго да направя. Изчаках един ден в канцлерската канцелария в Маради, но от конниците на лорд ди Толноксо нямаше вест. Така че се сетих за един по-пряк маршрут на юг и се писах доброволец да яздя като куриер до Оби. Помислих си, че понеже това е по-голямата крепост, най-вероятно ще ви спасят нейните войници и ще ви отведат там. И препуснах — не мисля, че друг куриер е изминавал по-бързо онзи път. — Тя отмахна кичур мокра коса от прежуреното си лице и го затъкна в плитката. — Все още нищо не се знаеше за съдбата на джоконците, когато пристигнах там вечерта. Усилията ми обаче се възнаградиха на следващата сутрин, когато пристигна писмо от марша на Порифорс с новината за спасението ви. Лордът на Оби и хората му също бяха излезли на обход да дирят джоконците и се върнаха същия следобед.
— Баща ми е маршът на Оби — отбеляза Катилара с нотка на нетърпение в гласа. — Видя ли го?
Лис отново изпълни уникалния си полупоклон, полуреверанс.
— Той е в добро здраве, милейди. Помолих го да ме прати като куриер в Порифорс, така че да мога възможно най-бързо да се върна при царината. — Тя вдигна кесията си. — Той ме изпрати рано тази сутрин. Това го получих от собствените му ръце. Може да има нещо и за вас… — Очите й грейнаха при вида на приближаващия се кастелан на Порифорс, застаряващ безимотен дребен благородник, когото Иста оприличаваше в голяма степен на сер ди Ферей, само дето този беше жилест, вместо набит. Конярят Горам го следваше по петите. Кастеланът взе кесията от Лис, за нейно явно облекчение, и тръгна обратно към вътрешните сгради, като преди това нареди на коняря да се погрижи за куриерския кон.
— Сигурно си изтощена — каза лейди Катилара, чиито очи се бяха разширявали неведнъж по време на разказа на Лис. — Такова изумително изпитание!
— О, аз си обичам работата — бодро рече Лис и заизтупва мръсната си туника. — Хората ми дават бързи коне и гледат да не ми се пречкат в краката.
Иста кривна устни при тези й думи. Достатъчно основание да се радваш на живота, наистина.
Но поне изглеждаше, че не е пратила Ферда за зелен хайвер, нищо че с Лис се бяха разминали. И можеше да се надява, че когато той стигне в Маради, ще завари своя обладан от демон брат и неговия пазител на сигурно място под грижите на храма там.
Лис явно искаше да последва коня си, който Горам отвеждаше, и Иста каза:
— Когато камериерката ми се погрижи за коня си, ще има нужда от баня, както имах аз след пристигането си. Бъдете така добри да й заемете и чисти дрехи. Нейните неща бяха откраднати от джоконците заедно с моите. — Всъщност крайно оскъдният гардероб на Лис се бе помещавал почти изцяло в дисагите й. Само че по нейна преценка дамите на Катилара си бяха вирнали носовете не само заради миризмата на коне и на потното момиче с беден произход и богата ездитна биография.
— И фураж, ако обичате, мила ми царина! — извика през рамо Лис.
— Всичко ще е в съответствие със смелата ти езда, за която ще се узнае и в самия Кардегос още от следващото ми писмо — обеща Иста.
— Стига да е бързо, може да е всякакво друго!
Лис се задържа дълго в конюшнята, но най-после се появи в новите покои на Иста. Придворните дами на Катилара, дъщери на местни дребни благородници, които едва не се бяха сбили за честта да обслужват вдовстващата царина, явно не бяха толкова впечатлени от перспективата да обслужват Лис. Но все пак Лис си получи банята, под зоркия поглед на Иста, като току си открадваше по някоя хапка от подноса с хляб, маслини, сирене и сушени плодове, прокарвайки ги с чаша след чаша топъл билков чай. Потните й дрехи бяха пратени по една слугиня в пералното.
Старите тоалети на Катилара паснаха на Лисината височина и възраст много по-добре, отколкото на Иста, макар да й бяха малко твърде изрязани в деколтето. Лис се засмя с удоволствие и страхопочитание, развявайки демонстративно един дълъг изящен ръкав, и Иста се усмихна на радостта й.