Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Нито топли, нито студени, когато нейните си притиснаха към тях…

Иста издиша в устата му. Спомни си, че езикът бе свещеният орган за Копелето, както утробата за Майката, мъжките органи за Бащата, сърцето за Брата и мозъкът за Дъщерята. Понеже езикът бил източникът на всички лъжи, както лъжливо твърдяха квадрианските еретици. Тя събра смелост и тайно плъзна езика си по зъбите, докосна хладния връх на неговия език, така както богът бе направил в съня й. Пръстите й се разпериха и застинаха над сърцето му, без да съберат кураж да докоснат гърдите и да потърсят превръзката под красивата туника. Гърдите му не се повдигнаха. Тъмните му очи, чийто цвят тя вече знаеше наизуст, не се отвориха в изумление. Той остана да лежи все така неподвижно.

Тя преглътна разочарованието си, макар че й идеше да завие на глас, скри болката си и се изправи. Откри изгубения си някъде глас.

— Сам видя. Не се получи. — „Глупава надежда и глупав провал“.

— Уф — изпухтя Горам. Очите му се бяха присвили и я пробождаха като ножове. Той също изглеждаше разочарован, но не и отчаян. — Трябва да е нещо друго.

„Пусни ме да се махна оттук. Всичко това ми причинява твърде много болка“.

Лис, която наблюдаваше сценката отстрани, хвърли на Иста поглед, изпълнен с мълчаливо извинение. Една лекция върху задължението на камериерката да пази господарката си от нахалните, простоватите и странните хора, изглежда, беше на дневен ред, по-късно.

— Но вие наистина сте онази, за която говори непрекъснато — повтори Горам настоятелно. Изглежда, си възвръщаше смелостта. Или пък безполезността на целувката й бе намалила страхопочитанието, което му вдъхваше. В края на краищата тя беше само вдовстваща царина, чието могъщество се бе оказало недостатъчно, за да вдъхне живот на този почти мъртъв човек. — Невисока, косата на буйни къдри до кръста, сиви очи, лицето застинало… сериозна, така ви нарече, сериозна. — Огледа я от главата до петите и кимна отсечено, сякаш задоволен от сериозността й. — Съвсем същата.

— Кой ме е нарекъл… кой ме е описал по този начин? — настоя нетърпеливо и с раздразнение Иста.

Горам кимна към леглото.

— Той.

— Кога? — Гласът й прозвуча по-остро, отколкото бе възнамерявала. Лис подскочи стреснато.

Горам разпери ръце.

— Когато е буден.

— Той буди ли се? Аз мислех… от думите на лейди Катилара излизаше, че… че въобще не е идвал в съзнание, след като са го ранили.

— Ъх, лейди Кати — каза Горам и подсмръкна. Иста не разбра дали това е някакъв коментар, или просто му е запушен носът. — Той не остава буден, разбирате ли. Свестява се почти всеки ден за кратко, около обяд. Опитваме се да му дадем колкото се може повече храна, докато може да преглъща, без да се дави. Не му стига обаче. Линее, сама виждате. Лейди Кати се сети да му наливаме козе мляко в гърлото през кухо перо и това помага малко, но не достатъчно. Много отслабна. Силите му се топят с всеки ден.

— С ума си ли е, когато е буден?