![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Вярно ли е, че с марша сте яздили на един кон?
— Да — кратко отговори Иста.
Очите на Лис се присвиха въодушевено.
— Страхотно! Жалко, че е женен, а? Наистина ли е толкова красив, колкото, изглежда, го смята жена му?
— Не бих могла да кажа — изръмжа Иста. Накрая призна неохотно: — Привлекателен е.
— Колко хубаво все пак, да имате такъв лорд в краката си. Радвам се, че в крайна сметка се озовахте тук.
Вместо първоначалното „Не ми е бил точно в краката“ Иста каза:
— Не смятам да стоя дълго.
Лис вдигна вежди.
— Лечителката на Майката каза, че засега не сте в състояние да издържите дълга езда.
— По-скоро, че не е препоръчително. Или приятна перспектива. Но ако се наложи… — Иста проследи възхитения поглед, с който Лис обхождаше двора, заслонен от косата светлина на късния ден, и се опита да измисли причина за неспокойствието си, която да не включва лоши сънища. Рационална, разумна причина, като за жена с непомрачен разсъдък. Потърка раздразнено челото си.
— Тук сме твърде близо до Джокона. Не знам какви договори за взаимопомощ съществуват понастоящем между Джокона и Бораснен, но за никого не е тайна, че дъщеря ми си е наумила да превземе Виспинг. Планираното за есента няма да е поредният пограничен сблъсък. А и тази пролет тук се е случило нещо ужасно, което по никакъв начин не е подобрило отношенията ни с княза на Джокона. — Иста не погледна към ъгловата стая.
— Говорите за тукашния конемайстор, който бил ранен от онзи джоконски благородник, нали? Горам ми каза за това, докато разчесвахме онова дебело жълто добиче. Голям чудак е… според мен не е много умен… но си разбира от занаята. — После добави: — О, царина, куцате по-зле и от втория ми кон. Седнете да си починете малко. — Лис тръгна към една скамейка на сянка в другия край на двора, същата, където се бяха настанили дамите на Катилара предната вечер, и с упорито изражение изчака Иста да седне.
След кратко мълчание я изгледа изпод вежди.
— Странен е онзи старчок, Горам. Попита ме дали царината има по-висок сан от една княгиня. Защото княгинята била дъщеря на княз, а вие сте били само дъщеря на провинкар. И защото вдовицата на царин Орико, Сара, също била вдовстваща царина, при това по-скорошна от вас. Аз му казах, че един шалионски провинкар не пада по-долу от всеки рокнарииски княз и че освен това вие сте майката на самата царина на Шалион-Ибра, а никой друг не може да се похвали със същото.
Иста се усмихна насила.
— Едва ли е виждал много царини, предполагам. Задоволи ли го обяснението ти?
Лис сви рамене.
— Така ми се стори. — Тя смръщи още повече чело. — Не е ли странно това, човек да лежи в безсъзнание с месеци?
Беше ред на Иста да свие рамене.
— Парализа, счупена глава, счупен врат… удавяне… понякога се случва.
— Някои обаче се възстановяват, нали?
— Мисля, че онези, които се възстановяват, идват в съзнание сравнително скоро след инцидента. Повечето не живеят дълго след нараняването, което е причинило загуба на съзнание, освен ако грижите, които се полагат за тях, не са изключителни. Това е бавна, грозна смърт за един мъж. И за жена също. По-добре да си идеш бързо, веднага.
— Ако Горам се грижи за лорд Илвин и наполовина толкова добре, колкото се грижи за конете си, може би това обяснява нещата.
Иста чак сега забеляза, че дребният човечец, за когото говореха, е излязъл от ъгловата стая, свил се е зад парапета на галерията и ги наблюдава. След известно време стана, слезе по стълбите и прекоси двора. Когато ги наближи, крачките му се скъсиха, главата му се прибра между раменете като на костенурка и ръцете му се стиснаха една друга.
Спря на известно разстояние от тях, приклекна и сведе глава, първо към Лис, после и към Иста, сякаш за всеки случай. Очите му имаха цвета на неизлъскана стомана. Погледът му под рошавите вежди беше немигащ.
— Ъхх — рече той най-накрая, вперил очи някъде между двете жени. — Тя е онази, дето я търси той, няма грешка. — Нацупи устни, после погледът му изведнъж се фиксира върху Лис. — Пита ли я?
Лис се усмихна криво.
— Здрасти, Горам. Е, още не съм, но се канех.
Той уви ръце около себе си и се залюля напред-назад.
— Ми питай я.