Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

12.

В стаята беше по-светло, отколкото я бе виждала в сънищата си — прозоречните капаци на отсрещната страна бяха отворени и небето синееше през тях. Светлината изпълваше помещението с някаква лекота и въздушност. Не миришеше на болнична стая, нямаше ги китките уханни билки, окачени по мебелите, които да замаскират смрадта на изпражнения, повръщано, пот или отчаяние. Просто хладен въздух, восък за полиране на дърво и слаба, не неприятна миризма на мъжка стая. Съвсем не неприятна.

Иста се насили да премести поглед върху леглото и застина.

Леглото беше оправено. Той лежеше върху кувертюра не като болник, а като човек, който е откраднал половин час да си подремне. Или като труп, облечен в най-хубавите си дрехи, приготвен за погребение. Дълъг и слаб, точно като в сънищата й, но облечен съвсем различно — не като болник или като спящ човек, а като царедворец. Светлокафява туника с бродирани преплетени листа, завързана до шията. Панталони в подходящ цвят, пъхнати в лъснати ботуши до коляното. Наметало в по-тъмен оттенък бе разстлано под тялото му, а един меч в ножница бе положен върху грижливо подредените му дипли, гравираната дръжка бе пъхната в отпуснатата лява ръка. Пръстен с печат проблясваше на единия пръст.

Косата му не беше просто сресана назад над високото чело, а сплетена на плитчици отстрани и отгоре. Останалата, тъмна и сякаш замръзнала, бе прибрана на опашка, преметната през дясното му рамо върху гърдите и сресана грижливо. Беше избръснат, при това наскоро. Аромат на лавандулова вода погъделичка ноздрите на Иста.

Даде си сметка, че Горам я наблюдава с болезнено напрежение.

Цялата тази безмълвна красота сигурно беше негово дело. Що ли за човек е бил мъжът в леглото, за да се грижи слугата му за него с такава всеотдайност сега, когато бе лишен от всяка власт да наказва или награждава?

— Богове пет — ахна Лис. — Той е мъртъв.

Горам изсумтя.

— Не е вярно. Не се разлага.

— Ама той не диша!

— Диша. Познава се с огледалце. — Той се промъкна покрай леглото и взе малко огледало от раклата отстрани. Изгледа злобно момичето изпод настръхналите си вежди и го задържа пред ноздрите на лорд Илвин.

— Виждаш ли?

Лис се приведе над неподвижното тяло и погледна предпазливо огледалцето.

— Това е отпечатък от палеца ти.

— Не е вярно!

— Е… добре де… — Лис се изправи и отстъпи крачка назад с нервен жест, сякаш приканяше Иста да заеме овакантеното от нея место до леглото и да прецени сама.

Иста се приближи под тревожния взор на Горам, като се опитваше да измисли какво да каже на побелелия човечец.

— Добре се грижиш за него. Голяма трагедия е сполетяла сер ди Арбанос, да бъде покосен така.

— Ъхъ — промърмори той. Преглътна и добави: — Тъй… ами айде, милейди.

— Моля?

— Тъй де… целунете го.

Тя стисна зъби толкова силно, че челюстта й се схвана. Само че в набръчканото, напрегнато лице на Горам нямаше и следа от прикрита подигравка.