Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Тя е избягала — прошепна Джак на Спенс — някак си Мойра е успяла да избяга. Да тръгваме. Трябва да я открием.
Предпазливо, доколкото им беше възможно, те се промъкнаха към изхода и изчезнаха в нощта.
За нещастие бяха забелязани как напускат от един мъж, толкова разстроен от бягството на Мойра, та чак трепереше от яд. Роджър Мейхю се нахвърли върху Дашууд:
— Как можа да се случи? Тази вечер беше планирана от дълго време. Съгласих се да използваш Мойра за ритуала, противно на убеждението си, а след това тя трябваше да бъде само моя.
— Дори ти ще се съгласиш, че да използваме жената за нашата ритуална церемония бе добра идея, като ти кажа кой щеше да бъде приет в нашите редове тази вечер — каза Дашууд в опит да омиротвори Мейхю. — Черния Джак най-после се съгласи да се присъедини към братството и щеше да бъде приет на тазвечерната церемония. Надявам се, че забавянето няма да промени намерението му.
— Глупак! — Мейхю почти крещеше. — Грейстоук тук ли е тази вечер? По дяволите, той и помощникът му напуснаха в момента, в който ти съобщи, че Мойра е избягала. Тръгвам след тях!
— Остави ги, Мейхю. Има достатъчно жени там, откъдето идва Мойра. Не искам проблеми. Трябваше да ми кажеш за връзката на жената с лорд Грейстоук. Ако го беше направил, това никога нямаше да се случи.
Мейхю не беше в настроение да се вслуша в здравия разум. Беше въоръжен и нямаше да позволи на никого да измъкне полагаемото му се изпод носа. Беше чакал прекалено дълго за Мойра. Пък и не беше забравил удара по главата. Мойра не може да е стигнала много далеч. В едно беше сигурен. Щом той не можеше да я има, никой друг няма да я има. Захвърляйки качулката, той напусна с пълна скорост залата, следван по петите от Дашууд, който го молеше да се въздържи.
Мойра и Матилда благополучно достигнаха конюшните. Поради вечерната тайна сбирка и конярчето, и кочияшът бяха освободени за нощта. Матилда се отправи право към отделенията и изведе два коня.
— Можете ли да яздите? — попита Матилда, смъквайки две седла от рамката.
— Яздила съм фермерски коне цял живот, но не знам почти нищо за седлата. Винаги съм яздила неоседлани.
— И аз никога не съм оседлавала, но не би трябвало да е много трудно.
Боейки се да запалят светлина, те работеха в тъмното. Мойра беше сериозно уплашена да не оплеска работата, понеже конят се дърпаше и пристъпваше нервно, докато тя се бореше с ремъци и катарами. Изведоха конете от обора точно когато небесата се разтърсиха от гръмотевица и дъжд се изля върху тях като из ведро. Светкавица разцепи висините и земните недра. Мойра се обърна, за да помогне на по-възрастната жена да се качи, а после, вече мокра до костите, се метна ловко на гърба на своя кон.
Матилда поведе срещу жулещия дъжд. Мойра я следваше отблизо, охотно понасяйки неудобствата, щом те означаваха свобода.
Джак и Спенс изтичаха от пещерата, оглеждайки се за Петибоун и каретата. Съзряха го наблизо. Беше слязъл от мястото на кочияша, за да успокои конете, подплашени от проблясъците на светкавиците и внезапния раздиращ тътен на гръмотевиците. Петибоун незабавно ги забеляза и разбра, че нещо не е наред.
— Какво има, милорд? Къде е госпожица Мойра?
Преди Джак да успее да отговори, Роджър Мейхю излезе тичешком от пещерата, размахвайки заплашително пистолет. Петибоун го видя, за разлика от Джак и Спенс.
— Зад вас, милорд!
Предупреждението дойде твърде късно. Мейхю се прицели с пистолета и стреля, подпомогнат от блясъка на светкавица, която освети полето. Куршумът се заби в гърба на Джак. Той издаде дълбок гърлен звук, олюля се и падна
— Да не си полудял, Мейхю? — изкрещя Дашууд, изтръгвайки оръжието от ръцете му. — Не ни трябва такъв вид слава. Осъзнаваш ли, че човек като Ейлсбъри може да прави каквото си поиска с нас? Той е херцог, за Бога! Изчезвай оттук и не се връщай. Ще ни се наложи да те освободим за известно време. Ако се съберем отново, луди глави като теб няма да бъдат добре дошли.
— Дай ми пистолета — изръмжа Мейхю, борейки се с Дашууд за оръжието. — Ще убия онези копелета.
Забравил за борбата между Дашууд и Мейхю, Спенс се вторачи с ужас в Джак:
— Проклетият изрод уби Джак! — благодарение на блестящата божествена заря, Спенс лесно бе разпознал Мейхю.
Петибоун пръв се съвзе. Той бе наблюдавал слисан как Мейхю застреля Джак в гърба и се боеше изстрелът да не е фатален. Коленичи и с облекчение забеляза, че гръдния кош на господаря му се повдига и спада стабилно и ритмично.
— Трябва да го заведем на лекар — каза Петибоун на Спенс. — Помогнете ми да го качим в каретата милорд.