Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
И Спенс не можа да я спре.
— Донесете водата тук, Петибоун — нареди доктор Дъдли, без да вдига поглед.
— Не е господин Петибоун, докторе, Мойра е. Искам да помогна.
Лекарят се вгледа в нея над очилата си:
— Прилошава ли ви при вида на кръв?
Мойра преглътна, а после излъга:
— Не. С какво да помогна?
— Петибоун е добър човек, но е много несръчен. Можете да държите ретрактора докато аз изследвам раната Куршумът се е забил дълбоко, но не е засегнал жизненоважни органи.
Мойра се втурна и сграбчи посочения от лекаря инструмент.
— Джак буден ли е?
— Слава Богу, не. Припадна когато започнах да го преглеждам. А сега, госпожице, дръжте ретрактора неподвижно.
Мойра се опита, но не можеше да гледа как лекарят дълбае в плътта на Джак. Нова кръв се появи около инструмента, но докторът не изглеждаше притеснен. Петибоун се върна и остави горещата вода върху стойката, а после зачака нови нареждания. Тъй като такива не последваха, той се оттегли, но не излезе от стаята. Изведнъж лекарят нададе ликуващ вик, извади окървавения куршум и го пусна в приготвения за целта леген.
— Готово — заяви той, издърпа ретрактора от безчувствените ръце на Мойра и го сложи настрани. — Остава само да зашия раната.
— А инфекцията? — попита тя, защото знаеше, че много повече хора са умирали от инфекция, отколкото от самата рана.
— Аз съм много съвестен по отношение на чистотата. Отдавна вярвам, че инфекциите са в резултат на мръсни инструменти. Зная, че колегите ми се присмиват на тази подробност, но аз поддържам това убеждение. Малко от простреляните ми пациенти умират от инфекция и съм много добросъвестен, що се отнася до миенето на ръце и изваряването на инструментите преди и след употреба. Ако някой от провинциалните докторчета беше извадил куршума, негова милост нямаше да оживее.
Лекарят вдяна конец в иглата и направи първия шев.
— Той е толкова блед — прошепна Мойра.
— Загубил е много кръв, но вярвам, че ще се възстанови напълно. Давайте му много течности. Лорд Грейстоук е млад и силен. След време ще бъде като нов. Готово — заяви той, като направи последния бод и сложи превръзка, — свърших. Ще ви дам лауданум срещу болката и ще се върна утре да го нагледам.
Като потопи ръце в донесената вода, доктор Дъдли ги изтри добре, подсуши ги и си тръгна. Петибоун го последва. Почти незабавно Спенс нахълта в стаята.
— Как е той?
— Изглежда, доктор Дъдли смята, че ще се оправи. — Тя погледна към Спенс и забеляза следите от умора около очите и устата му. — Защо не си починеш малко? Аз ще остана при Джак
— Сигурна ли си? — поколеба се Спенс. — Ти трябва да си също толкова уморена, колкото и аз.
— Това е нещо, което трябва да сторя — отвърна Мойра. — Ако не беше Джак, не знам какво щеше да стане с мен.
— Добре тогава — съгласи се Спенс. — Ще си намеря някоя празна стая и ще подремна няколко часа Събуди ме, ако ти потрябвам.
Мойра придърпа стол към леглото и седна, прекалено уморена, за да забележи зрелищната зора, оцветяваща източното небе. Тя се вгледа в Джак, като се боеше да снеме поглед от него. Въпреки че беше бял като платно, гледката на стабилно повдигащия се гръден кош беше успокоителна, макар да лежеше по корем, както лекарят го беше оставил след изваждането на куршума.
Мислите й се зареяха. Чудеше се дали някой някога е познавал наистина този мъж. Наричаха го Черния Джак, името му загатваше невъздържаност, разпуснатост и разврат. Имаше славата на женкар и комарджия, човек на крайностите.
Обратно на общото мнение, Мойра откри, че Джак е мил и грижовен, и смел. Тя го обичаше, но осъзнаваше, че не биха могли да имат общо бъдеще. Той беше херцог, а тя — бедна дъщеря на фермер. Нямаше право да се надява на нещо повече от това, да стане негова любовница. Бързо отхвърли фантастичната история, която майка й й беше разказала за възможната връзка с благородническа фамилия. Тя нямаше конкретно доказателство за това, че дядо й е бил благородник и колкото да й се искаше да е обратното, шансовете й за живот с Джак оставаха нулеви. Тя затвори очи от болката, която осъзнаването на този факт й донесе.
— Мойра…
Тя бързо отвори очи и видя, че Джак се взира в нея.
— Какво има? Искаш ли малко вода? Докторът каза, че ще се оправиш — каза му тя.
— Ти си още тук.
Мойра преглътна и кимна Един ден нямаше да е тук, но докато този ден дойдеше, тя нямаше да го напусне. Изправи се й му наля от каната чаша вода, примесена с обилно количество лауданум, и я поднесе към устните му. Той отпи жадно, а после отново се унесе. Мойра се върна на стола си и положи глава на ръба на леглото. В следващия миг вече спеше.