Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Джак спря на последното стъпало, защото изведнъж почувства, че не е сам. Погледна нататък по коридора и видя лейди Амелия да стои пред празната стая на Мойра. Джак внимателно приближи, докато застана толкова близо, че усети топлината на нейното преливащо сияние. Това, което видя, го сепна. Лейди Амелия беше кръстосала ръце и го гледаше тъжно. Сърцето му се сви.
— Какво има — уплашено попита той. — Мойра в опасност ли е? Лейди Амелия просто го гледаше.
— Ще се проваля ли?
Пази се.
Думата прокънтя в съзнанието му.
— Не можеш ли да ми кажеш повече?
Призракът поклати глава.
— По дяволите, милейди — избухна Джак, — ако не можеш да ми кажеш нищо по-добро, защо въобще ме безпокоиш?
Тъй като чертите й бяха неясни и трудно различими, Джак реши, че е обидил Лейди Амелия. Образът й избледня и се скри в сенките.
— Чакай, проклет да съм, не си отивай! Ти можеш да общуваш с мен, тогава защо не можеш да ми кажеш от какво да се пазя?
— На кого говорите, милорд?
Джак се обърна учуден и видя Петибоун, застанал до него.
— Видя ли нещо, Петибоун?
Икономът огледа слабо осветения коридор.
— Не, милорд. Добре ли сте?
Джак прокара пръсти през косата си.
— Няма нищо. Върви да си лягаш. Утре ще бъде дълъг ден и за двама ни.
— Ще се справя, милорд — увери го Петибоун.
— Разбира се — каза Джак доста уверено. Всъщност предупреждението на Лейди Амелия го обезпокои повече, отколкото смееше да си признае.
Мойра се взираше през прозореца в черната нощ Никога не се бе чувствала толкова обезсърчена и разочарована В затвора на самотата и мислите си не намираше никакво логично обяснение за предателството на Джак Стените сякаш я притискаха и тя не можеше да диша., да мисли трезво в задухата на малката стая. Това, че Джак знае в какъв затвор е и не прави нищо, за да й помогне, направо я убиваше. Как можа до такава степен да сгреши с него?
Каквато и малка надежда да имаше, тя бе попарена в момента, в който видя Джак в дома на сър Дашууд. Не намери утешение в молитвите, очевидно Господ я бе забравил заради греха й с Джак Грейстоук.
Мойра се отвърна апатично от прозореца, когато вратата се отвори и Матилда влезе с поднос в ръце.
— Не съм гладна.
Матилда изгледа Мойра по начин, труден за описание. Понякога й се струваше, че жената я гледа със съчувствие заради безизходното й положение, но после осъзнаваше, че просто й се иска да бъде така. Матилда бе само вярна прислужница на Дашууд.
— Яжте, милейди. Сър Дашууд ще се сърди, ако сте твърде слаба за церемонията довечера
— Да върви по дяволите сър Дашууд! — извика Мойра. С крайчеца на окото си тя забеляза как Матилда потисна усмивката си и се зачуди, кое беше толкова забавно тук.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита Плънкет, изпълвайки вратата с масивната си фигура. Той изглеждаше повече от нетърпелив да положи лапите си върху Мойра, затова тя се отдръпна от него.
— Мога да се справя с нея — увери го Матилда. — Твоята помощ не е необходима.
— Аз само следвам заповедите на господаря. След като те нападна, Дашууд ми каза да те пазя.
— Това няма да се повтори — рязко каза Матилда. — Тя си е научила урока.
Плънкет изсумтя в отговор и се затътри навън. Матилда изчака, докато затвори вратата.
— Той е свиня, точно като господаря си.
Мойра се сепна и вдигна глава, сигурна че халюцинира.
— Какво? Какво каза?
Осъзнала, че е отишла твърде далеч, Матилда прехапа устни и постави подноса на масата.
— Нищо.
Тя все още не си тръгваше и оставяше у Мойра впечатление, че иска да каже повече.
— Какво има, Матилда?
Матилда погледна плахо към вратата, после поклати глава.
— Няма нищо.
Мойра обаче усещаше, че има.
— Помолих готвача да приготви нещо специално за теб. То е в покритото блюдо. Опитай го, мисля, че ще ти хареса.
Изведнъж вратата широко се разтвори и Плънкет надникна.
— Какво те задържа, жено?
Матилда рязко се обърна и побърза да излезе.
Светкавица раздра черния хоризонт, последвана от отдалечения тътен на гръмотевицата. Сетивата се изостриха от приближаващата буря и мириса на дъжд. Джак погледна Спенс и се зачуди дали приятелят му е напрегнат като него. Каретата приближаваше имението Дашууд и Джак потропа по покрива с дръжката на револвера си, да предупреди Петибоун.
— Пристигнахме ли? — попита Спенс, като се взираше през прозореца. Дървета ограждаха пътя и скриваха къщата от погледа им, но Джак знаеше, че тя е разположена зад следващия завой.